О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1360
гр.София, 27 ноември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 5040 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. М., лично и като майка на Р. М. И. срещу решение № 195 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 275/2015 г. на Окръжен съд – Добрич, с което се отменя решение № 86/25.02.2015 г. по гр.д. № 2380/2014 г. на РС-Добрич за отхвърляне на иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и вместо това е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба от 14.05.2009 г. сключен с нотариален акт № 173/2009 г. между В. Й. Ж. и И. И. Я., от една страна и М. И. М., поради липса на съгласие за цената на продаваните 5/6 идеалните части от недвижимия имот.
Касационна жалба е подадена от процесуално легитимирани страни и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано, тъй като неправилно са преценявани доказателствата за цената на имота по сключения договор за продажба.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси – с каква доказателствена сила се ползва нотариалният акт относно волеизявленията на страните по сделката; волеизявлението за одобрението и подписването на акта, съгласие ли е за цената на сделката; непосочването на цената, за която продава всеки от продавачите липса на волеизявление ли е; допустимо ли е съдът да се произнася относно верността на волеизявленията на страните, отразени в нотариалния акт, без същия да е оспорен по установения ред или да са наведени възражения за симулативност на сделката в частта за цената. Изложени са твърдения, че поставените въпроси са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Приложени са решение № 1561 от 27.02.1999 г. по гр.д. № 806/99 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 448 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 4279/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 9 от 04.01.2013 г. по в.т.д. № 595/2012 г. на Варненския апелативен съд; решение № 165 от 06.12.2010 г. по в.гр.д. № 503/2010 г. на Варненския апелативен съд и решение № 284 от 09.05.2005 г. по гр.д. № 378/2003 г. на Бургаския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба – В. Й. Ж. и И. И. Я. са подали писмен отговор, в който оспорват доводите в нея и твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по сделката са оформили продажбата според особените изисквания по ЗУПГМЖСВ, но не са посочили продажната цена в нотариалния акт за покупко-продажба. В мотивите на решението се приема също, че след като при тълкуване клаузите на договора не се установява насрещните волеизявления на страните да се покриват по съдържание, липсва съгласие за цената на недвижимия имот, поради което сделката се явява нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, а предявеният иск е основателен.
При проверка на касационните основания за допустимост, настоящият състав намира следното: Съгласно разясненията в т.2 на ТР 1/2009 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представените с изложението към касационната жалба решения и определение по чл.288 ГПК не представляват задължителна съдебна практика, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обуславят изхода на спора, определят само рамките на произнасяне на ВКС, но не може да се допусне до касационно обжалване при липсата на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, т.е. да е посочено от касатора в противоречие с коя задължителна практика на ВКС е постановено обжалваното решение на съда.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и поради противоречиво решаване на поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси от съдилищата, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото приложното поле на тази хипотеза не обхваща случаите, когато обжалваното решение противоречи на определение по чл.288 ГПК, в което е извършена проверка на основанията за допустимост по друга касационна жалба. В решение № 1561 от 27.02.1999 г. по гр.д. № 806/99 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., се посочва, че липсата на съгласие като основание за нищожност на договора следва да се преценява към датата на сключване на сделката, както е приел и въззивния съд при тълкуване на насрещните волеизявления на страните по нотариалната сделка. По отношение на останалите приложени съдебни решения на окръжния и апелативния съд няма доказателства те да са влезли в сила, поради което твърденията за противоречие на обжалваното въззивно решение с тях също не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, според разясненията в т.3 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените от касаторите в изложението материалноправни въпроси относно волеизявленията на страните по сделката за одобряването и подписването на нотариалния акт, съгласие ли е за цената на сделката и непосочването на цената липса на волеизявление ли е, обуславят изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 275/2015 г. на Окръжен съд – Добрич.
УКАЗВА на М. Р. М., лично и като майка на Р. М. И., чрез адвокат М. П. в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 70,83 (седемдесет лева, осемдесет и три стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.