5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 01 юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2017 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 284 от 15.01.2016 г. на [фирма], [населено място], чрез адвокат М. Г. от АК – П. срещу въззивно решение № 464 от 18.12.2015 г. по в. гр.д. № 807/2015 г. на Окръжен съд Перник, с което частично се отменя решение № 810 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 02875/2015 на Пернишкия районен съд и са уважени изцяло предявените искове за признаване на незаконно и отмяна уволнението на М. Д. С. като „Ръководител звено обеззаразени води ”, на основание чл. 328, ал.2 КТ, със Заповед № 15/04.03.2015 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение в размер на 3830,15 лева, за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.283, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на ВКС при условията т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до въпросите, за критериите, по които се определя ръководния характер на заеманата длъжност, за да се счита, че лицето попада в кръга на служителите от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, които могат да бъдат уволнени при условията на чл.328, ал.2 КТ, както и следва ли съдът да се произнесе по всички доказателства по делото, като ги обсъди заедно и поотделно, за да прецени с оглед спецификата на конкретния случай дали заеманата от ищеца длъжност е ръководна или не, както и да направи самостоятелни изводи за фактите и обстоятелствата установени със свидетелски показания и изслушаната експертиза на вещо лице по делото, в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, с оглед специфичните бизнес-цели и бизнес-задачи, поставени пред новия ръководител на предприятието. Изложени са съображения за противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, формирана с решение № 250/13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 535/19.12.2012 г. по гр.д. № 83/2012 г. на ВКС, IV г.о. решение № 388/06.12.2012 г. по гр.д. № 582/2012 г. на ВКС, III г.о. и решение № 422/08.06.2010 г. по гр.д. № 1612/2009 г. на ВКС, III г.о., а в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси, доколкото не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. Д. С., чрез адвокат С. А. от САК е подал писмен отговор, в който оспорва същата и счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като претендира разноските пред настоящата инстанция.
Касационната жалба на [фирма], [населено място] е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При проверката на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че заеманата от ищеца длъжност „Ръководител звено обеззаразени води” не е ръководна, поради което прекратяването на трудовия му договор на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконосъобразно, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1–3 КТ за отмяна на уволнението със заповед от 04.03.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение в размер на 3830,15 лева, са основателни. Съдът е установил, че съгласно длъжностната характеристика, ищецът е отговарял за поддръжката, експлоатацията и непрекъсваемия процес по обеззаразяване на питейната вода на ПСПВ П. и Р. и на основните водоизточници, със задълженията: да следи за качеството на питейната вода съгласно Наредба № 9/2001 г., техническото състояние на определени съоръжения, за движението на хлора, хлорните съединения и др. В структурата на дружеството, звено „Обеззаразяване на водите“ е подчинено на ръководителя на направление „Водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения“, подчинено на зам. управителя на дружеството. След анализ на установените по делото факти и обстоятелства, въззивният съд е приел, че независимо от наименованието на заеманата от ищеца длъжност, той не е имал ръководни, а технически функции по изпълнение на възложените задачи.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието – решение № 262/11.05.2011 г. по гр.д. №1146/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК. В същия смисъл е установена трайна практика на ВКС, според която във всеки конкретен случай следва да се вземат предвид задълженията на работника по длъжностна характеристика и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, за да се направи извод, дали от трудовата функция на изпълняваната работа зависи пряко дейността на предприятието, т.е. дали работникът е от ръководството на предприятието и попада в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, а обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ по НКПД не е определящо – решение № 250/13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение № 388/06.12.2012 г. по гр.д. № 582/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. В съответствие с тази задължителна за съдилищата съдебна практика в обжалваното решение са разрешени поставените от касатора материалноправни въпроси за критериите, по които се определя ръководния характер на заеманата длъжност. Въззивният съд приема, че структурата на предприятието и конкретната длъжностна характеристика на ищеца водят до извод, че дейността на звено „Обеззаразяване на водите“ се ръководи от направление ВКМС, чийто ръководител има правомощия да взема управленски решения, а заеманата от ищеца длъжност е свързана само с техническото изпълнение на взетите решения, поради което крайните изводи, че ищецът не попада в кръга на служителите от ръководството на предприятието, които могат да бъдат уволнени при условията на чл.328, ал.2 КТ, не обосновават противоречие с практиката на ВКС. Ръководната длъжност зависи от мястото на длъжността в структурата на дружеството и дали от трудовите функции зависи пряко дейността на предприятието, а не от поставените нови бизнес-задачи, тъй като не те определят трудовата функция и правомощията по вземането на управленски решения.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като формулираните процесуалноправни въпроси по същество съставляват оплакване за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде обсъждано в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Още при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Тези задължителни указания и разяснения, възприети и в редица решения по чл. 290 ГПК, не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. Въззивният съд е съобразил посочената съдебна практика – извършил е самостоятелно обсъждане на доказателствения материал и е формирал собствени правни изводи, че изпълняваната длъжност не е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като това не следва нито от естеството на задълженията по длъжностна характеристика, нито от вътрешната организация на дружеството или от правомощията на ищеца да „ръководи” останалите работници в звеното. В съдебната практика е наложено разбирането, че под „ръководство на предприятието” следва да се разбират служителите, от които пряко зависи дейността и трудовия процес в предприятието за постигане на определени производствени цели, поради което поставените въпроси не налагат да се търси точния смисъл на закона. В случая не е налице неясна правна норма, нито неправилна съдебна практика, която да бъде изоставена поради промяна в законодателството или в обществените отношения, налагащи създаване на нова съдебна практика, поради което липсва допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат С. А. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.01.2016 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 464 от 18.12.2015 г. по в. гр. д. № 807/2015 г. на Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.Д, ет.8, ап.113, чрез адвокат С. А. от САК, [населено място], [улица] разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.