О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
гр.София, 29 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4361 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. срещу въззивно решение № 151 от 24.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 94/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, с което се потвърждава решение № 1933/16.12.2014 г. по гр.д. № 1004/2014 г., с което по реда на чл.36, ал.2 ЗЖСК са определени окончателните цени на жилищата, гаражите и ателиетата построени в Ж. „У.”, [населено място].
В изложението към касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по обуславящи изхода на делото въпроси – когато съдът е сезиран с иск по чл.35, ал.1 от ЗЖСК, следва ли да съобрази влезлия в сила дневен ред по съдебното решение за свикване на общото събрание, в обхвата на произнасяне; с оглед характера на взетото в това производство решение, допустимо ли е съдът да се ограничи в произнасянето само по въпроса заявен от УС в исковата молба без да извърши проверка на разпределението на обектите и правоимащите лица, при установени данни по чл.23 от ЗЖСК към момента на произнасяне. Твърди се, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 862/23.12.2010 г. по гр.д. № 1461/2009 г. на ВКС, решение № 220/05.04.2005 г. по гр.д. № 814/2005 г. на ВКС, решение № 216/30.07.2010 г. по гр.д.263/2009 г. на ВКС, определение № 101/19.02.2015 г. по гр.6845/2014 г. на ВКС, решение № 297/31.03.1992 г. по гр.д.№ 114/1992 г., решение № 207/27.09.2013 г. по гр.д. № 1395/2013 г. на ВКС и решение № 980/25.03.2014 г. по в.гр.д. № 3995/2013 г. на САС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – членове на управителния съвет на Ж. „У.”, [населено място] са подали писмен отговор, в който поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са извършени процесуални нарушения от въззивния съд, а решението не противоречи на съдебната практика.
В обжалваното решение на окръжния съд е прието, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 1660/2013 г. на Пл.РС на основание чл.36, ал.1 от ЗЖСК е свикано събрание на Ж. „У.”, [населено място], при дневен ред: 1.Вземане на решение, с което въз основа на решението по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК, да се приеме окончателната цена на имотите и се определят приспадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж и 2.Вземане на решение за размера на вноските и сроковете, в които член-кооператорите следва да ги заплатят. Общото събрание на жилищностроителната кооперация е било насрочено, надлежно свикано и проведено на 14.12.2013 г. от 11 часа, но не е взело решения по въпросите от дневния ред. Прието е, че на основание чл.36, ал.2 ЗЖСК съдът е сезиран от трима член-кооператори, които са и членове на УС на Ж., да постанови заместващото решение относно въпросите по чл.35, ал.1 ЗЖСК. Съобразявайки заключението на вещо лице, в обжалваното решение са потвърдени изводите на първоинстанционния съд за окончателната цена на имотите и приспадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: В изложението към касационната жалба са поддържа, че въззивният съд в нарушение на практиката на ВКС не е обезпечил правилното приложение на императивна материалноправна норма – чл.35, ал.1 ЗЖСК, тъй като не е отстранил допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и е постановил заместващо решение само по представения от УС на Ж. проект за решение. По своето съдържание тези доводи представляват оплаквания във връзка с правилността на решението – основания по чл.281, т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Решение № 862/23.12.2010 г. по гр.д. № 1461/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, не може да обоснове основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като в него е разгледана различна хипотеза – прекратяване на членство в жилищностроителна кооперация поради доброволното напускане на член-кооператор.
Приложената към изложението съдебната практика – решение № 220/05.04.2005 г. по гр.д. № 814/2005 г. на ВКС, определение № 101/19.02.2015 г. по гр.д. № 6845/2014 г. на ВКС, на основание чл.288 ГПК, решение № 297/31.03.1992 г. по гр.д.№ 114/1992 г. и решение № 980/25.03.2014 г. по в.гр.д. № 3995/2013 г. на САС, също не дава основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приложното поле на тази хипотеза не обхваща разрешените в противоречие с незадължителната съдебна практика въпроси (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.2).
Поставеният от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос – когато съдът е сезиран с иск по чл.35, ал.1 от ЗЖСК, следва ли да съобрази влезлия в сила дневен ред по съдебното решение за свикване на общото събрание, в обхвата на произнасяне, обуславя крайните изводи в обжалваното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обобщена в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, според което въззивната инстанция се произнася служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Общото събрание на жилищностроителната кооперация не е взело решения, поради което трима от член-кооператорите му са поискали от районния съд на основание чл.36, ал.2 ЗЖСК да се произнесе със заместващо решение по въпросите от дневния ред. В решението на първоинстанционния съд е взето отношение само по първия от въпросите в дневния ред за приемане на окончателната цена на имотите и приспадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж и този въпрос е бил предмет на въззивно обжалване. Първоинстанционният съд не се е произнесъл за размера на вноските и сроковете, в които член-кооператорите следва да ги заплатят, но не е постъпила молба от някоя от страните по делото за допълване на съдебното решение в тази част. В съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл само по наведените доводи в жалбата, поради което не е налице противоречие с практиката на ВКС.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по втория повдигнат от касатора въпрос – допустимо ли е съдът да се ограничи в произнасянето само по въпроса заявен от УС в исковата молба, без да извърши проверка на разпределението на обектите и правоимащите лица, при установени данни по чл.23 от ЗЖСК към момента на произнасяне. В обжалваното решение се приема, че членството в Ж. не създава вещно право на кооператора и при смърт то се прекратява, но е допустимо заместване по специалните правила в Закона за Ж.. При тези мотиви на въззивния съд, формулираният правен въпрос е обусловил крайните изводи на съда в обжалваното решение, но е решен в съответствие с практиката на ВКС, включително и с тази представена от касатора – решение № 216/30.07.2010 г. по гр.д.263/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което по реда на чл.23 ЗЖСК на общо основание със смъртта на член-кооператора членствените му права преминават върху членовете на неговото семейство по смисъла на §1 от ДР на ЗЖСК – съпруга и ненавършили пълнолетие деца. В случай, че тези лица се откажат да членуват в Ж., в членственото правоотношение могат да встъпят нисходящите по права линия, а при липса на такива – възходящите по права линия до първа степен. Следователно, нормата на чл.23 ЗЖСК не прави разлика между правоприемниците в членственото правоотношение на член-кооператорите по право и тези на общо основание. Установеният ред за встъпване – с подаване на писмено заявление до управителния съвет на Ж., се отнася и до двете хипотези. В същия смисъл е и решение № 207/27.09.2013 г. по гр.д. № 1395/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че до снабдяването им с нотариални актове, обектите в жилищностроителната кооперация не са собственост на член-кооператорите. Законът не прави разлика по отношение на момента (прехвърляне правото на собственост) между член-кооператорите по право и тези приети на общо основание. С оглед необходимостта за снабдяване при условията на чл.35, ал.2 ЗЖСК на отделните членове с нотариални актове, които пораждат вещно правния ефект на прехвърляне на собствеността е необходимо при смърт на член-кооператор наследниците му да се възползват от правата по чл.23 ЗЖСК и да подадат молба за встъпване в членственото правоотношение, независимо дали праводателите им са членове на общо основание или по право.
В съответствие с тази съдебна практика, в обжалваното решение е прието, че членството в Ж. не създава вещно право на кооператора. Със смъртта на член-кооператора то се прекратява, но е допустимо заместване /преминаване на членствените права/ по правилата на специалния закон. Следователно, дали след смъртта на член-кооператора, наследниците му са упражнили правата по чл.23 ЗЖСК и дали те са встъпили като член-кооператори е от значение за правото на собственост, но няма отношение към решението на общото събрание, което въз основа на разпределението по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК определя окончателната цена на имотите и приспадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, както е приел и въззивния съд. След като жилищностроителната кооперация не е прекратена със снабдяване на всички нейни членове с нотариални актове и няма решение на общото събрание по въпросите посочени в чл.35, ал.1 ЗЖСК, заместващото решение на съда е задължително за всички член-кооператори, на които е определен обект в кооперацията по решение на общото събрание, независимо дали първоначално са фигурирали като член-кооператори в окончателния разпределителен протокол или допълнително /на мястото на друг член-кооператор/ са били приети по решение общото събрание на Ж. и включени в разпределението за определен обект.
Предвид гореизложеното, поставените въпроси в изложението към касационната жалба не са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което подадената касационна жалба не може да бъде допусната до касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151/24.03.2015 г. по гр.д. № 94/2015 г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.