О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр.София, 20 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2250 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. Г., чрез адвокат Ж. М. от АК Б. срещу въззивно решение № ІІ-10 от 19.02.2016 г. по в.гр.д. № 2161/2015 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която се потвърждава решение № 1297 от 24.07.2015 г. по гр.д. 5627/2014 г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване на незаконно и отмяната на дисциплинарно му уволнение, на основание чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.10 КТ, наложено със Заповед № 026/11.06.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Дефектоскопист лаборатория” и за присъждане на обезщетение в размер на 6368,40 лева поради незаконното уволнение, както и в частта, в която е уважен насрещния иск на ответника за сумата от 1061,40 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на ВКС при условията т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до това, следва ли е в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се посочи правното и фактическо основание за уволнението, за да може работникът да се защити; Законосъобразно ли е дисциплинарното уволнение, при условие че за същото нарушение е издадена друга заповед, в която не е посочено конкретно наказание по чл.188 КТ; Отказът на работника да изпълни трудовите си задължения, поради липсата на професионални знания и умения, дължащо се на липсата на специализирано обучение и сертификация за съответната дейност, когато такива се изискват, съгласно приетите държавни и/или европейски стандарти, съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина. Изложени са съображения, че поставените въпроси са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като са приложени решение № 93/08.04.2011 г. по гр.д. № 1141/2010 г. на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № 70068/2011 г. по описа на Районен съд Монтана, решение № 195 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1382/2011 г., ІІІ г.о., както и решение № 946/14.05.2002 г. по гр.д. № 1289/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставят и процесуалноправните въпроси, задължен ли е съдът да се произнесе служебно по приложението на чл.189, ал.1 КТ и да изследва налице ли е всяко от основанията посочени в заповедта за уволнение, като се твърди противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 1658 от 27.10.2005 г. на ІІІ г.о., решение № 1440 от 3.10.2005 г. по гр.д. № 974/2003 г., ІІІ г.о., решение № 1236 от 2.11.1999 г. по гр.д. № 219/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1104 от 23.10.2008 г. по гр.д. № 1227/2006 г., ІІІ г.о. решение № 1238 от 17.06.2005 г. гр.д. № 770/2003 г, ІІІ г.о. и решение № 227 от 09.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1579/2011 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е подал писмен отговор.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за реализиране дисциплинарната отговорност на ищеца, работодателят е издал две заповеди № 025/10.06.2014 г. и № 026/11.06.2014 г. поради отказа на К. Л. Г. да извърши обследване на металопродукция, тъй като не притежава съответна степен (ниво) на сертифициране по БДС EN 473. Съдът е констатирал, че след като не е посочено вида на наложеното наказание в първата заповед, тя не е произвела действие, поради което няма нарушение на нормата на чл.189, ал.2 КТ. Втората издадена заповед препраща към фактическите обстоятелства на извършеното нарушение изложени в докладна записка вх. № 149/10.06.2014 г., поради което уволнителната заповед съдържа изискуемите по закон реквизити. Прието е, че работникът неоснователно е отказал да изпълни възложената му работа, за която не е необходимо да притежава квалификационно ниво, с което е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ, за което работодателят може да наложи дисциплинарно уволнение – чл.190, ал.1, т.7 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси, по следните съображения: В практиката на ВКС се приема непротиворечиво, че заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да съдържа реквизитите по чл.195, ал.1 КТ, тъй като това изискване не е самоцелно, а гарантира правото на защита на работника и дава възможност на съда да извърши проверка за законност на уволнението. В тази връзка, изложеното от съда, че с препращане към докладната записка не се накърнява защитата на работника, тъй като тя му е станала известна при искането на обяснения от работодателя по чл.193, ал.1 КТ, не противоречат на задължителната практика на ВКС, а са в съответствие с нея. Съгласно решение № 277 от 09.10.2012 г. по гр. д. № 1579/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. заповедта, с която се налага наказанието, може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед.
Касаторът се позовава на противоречива съдебна практика, по правния въпрос, следва ли е в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се посочи правното и фактическо основание за уволнението, за да може работникът да се защити, с твърдения, че този въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече съдебна практика. В случая е посочено противоречие с решение № 93/08.04.2011 г. по гр.д. № 1141/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, представляващо задължителна съдебна практика, поради което не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина отказ на работника да изпълни част от трудовите си задължения, поради липсата на професионални знания и умения, дължащо се на липсата на специализирано обучение и сертификация за съответната дейност, когато такива се изискват съгласно приетите държавни и/или европейски стандарти, тъй като същият е решен в съответствие с практиката на ВКС – решение № 81 от 22.04.2015 г. по гр.д. № 5838/2014 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ. Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това са задълженията, които работникът се е задължил да извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина. В случая, когато работникът отказва да изпълнява възложената работа, за която е назначен по трудов договор и му е връчена длъжностна характеристика със задачите, за които има компетентност, този отказ съставлява виновно неизпълнение на трудовите си задължения и нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ. В този смисъл е и решението на въззивния съд, който е приел, че изпълнението на възложената задача да се извърши замерване /„дебелометрия”/ на метална продукция не изисква ниво на сертификация, тъй като замерването се осъществява от работника /дефектоскопист/, но данните и резултатите се обработват самостоятелно от служители с необходимия за това сертификат, които подписват и съответния протокол. Крайните изводи на съда са в съответствие с практиката на ВКС – решение № 128 от 28.03.2013 г. по гр.д. № 726/2012 г., ІV г.о., в което се приема, че съгласно чл.195, ал.1 КТ, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл.187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси, също не е налице противоречие с практиката на ВКС, тъй като от приложените съдебни актове само решение № 227/09.10.2012 г. на III г.о. обуславя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другите съдебни актове представляват незадължителна практика, поради което не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 227 от 09.10.2012 г. по гр.д. № 1579/2011 г., ГК, III г.о., се приема, че съдът е длъжен да изследва наличието на всички основания, посочени в заповедта за уволнение. Въззивният съд е изследвал дали правомерно ищецът е отказал да изпълни работата възложена от работодателя, послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, с което съдът се е произнесъл съобразно приетото в задължителната практика на ВКС. Така в решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040 г. на ВКС, ІV г.о. е посочено, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице и се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. В обжалваното решение е прието, че неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на посочените от работника причини във връзка с компетентността му, а е резултат на виновното неизпълнение на задълженията, което съставлява дисциплинарно нарушение, което е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените за разглеждане материалноправни и процесуалноправни въпроси, независимо че обуславят съдържанието на постановеното решение, не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Правните норми във връзка с установяване на трудовите нарушения и вида и тежестта на наложените наказания няма неяснота, непълнота или противоречия, което осигурява точното им прилагане, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-10 от 19.02.2016 г. по в.гр.д. № 2161/2015 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.