О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр.София, 20 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.дело № 2460 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение № 2134 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 9991/2015 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 26.03.2015 г. по гр.д. № 949/2014 г. на Софийски районен съд и е уважен предявения иск на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2011 г. до изплащането на сумата.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос – При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди, както и по материалноправния въпрос – Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице? Изложени са съображения, че тези въпроси в обжалваното решение са разрешени в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о.
От И. Г. Х., чрез адвокат А. Л. от АК Х. е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в жалбата по съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че подадената жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като са били повдигнати обвинения за извършено престъпление от общ характер, по което е постановена оправдателна присъда. Прието е, че ищецът е привлечен като обвиняем и задържан на 11.02.2004 г. като мярката за неотклонение „задържане под стража” е била заменена с „домашен арест” от 22.10.2004 г. до 03.10.2005 г., когато съдът изменил мярката в „парична гаранция” от 2000 лева. На 22.07.2007 г. И. Г. Х. отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. с чл.198, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, но с влязла в сила присъда от 08.07.2011 г. по НОХД № 3931/2007 г. на Софийски градски съд той е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. При тези релевантни за спора обстоятелства за вида и характера на наказателното преследване продължило седем години и пет месеца, съобразявайки степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние на ищеца от изживения стрес, както и взетите през този период по отношение на него мерки за неотклонение, съдът е приел, че справедливото обезщетение за причинените вреди е в размер на 10 000 лева.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди, поради следните съображения: Поставените в изложението правни въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е приел, че степента на въздействие от наказателното преследване се е отразило неблагоприятно в значителна степен върху личния и семеен живот на пострадалия. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението и е формирал собствени изводи за наличието на причинно-следствена връзка между повдигането на незаконно обвинение и причинените вреди на ищеца, което е в съответствие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в ППВС № 4/23.12.1968 г., т ІІ, в което се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата.
Поставените от касатора правни въпроси за прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД не обуславят допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираните решения на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика – решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о., в които се приема, че при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди на ищеца се дължи обезщетение, което се определя глобално по справедливост, въз основа на конкретни факти и обстоятелства, като критерии за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. В този смисъл, справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства за характера и степента на увреждане, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на причинените вреди на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички доказателства от значение за определяне на паричния еквивалент на претърпените вреди, решението му е постановено в съответствие с този принцип.
В случая, въззивният съд е извършил преценка за връзката между повдигането на обвинение и настъпилия вредоносен резултат, с оглед на особеностите на конкретния случай, за реално преживяните от И. Х. стрес и безпокойство от това, че е обвинен в престъпление, което не е извършил, включително и за взетите по отношение на него мерки за неотклонение, с което са накърнени честта и достойнството му и се ограничава свободното придвижване. Съдът е уважил частично претенцията за обезщетение, като е отчел, че размерът на присъденото обезщетение не следва да надвишава реално претърпените вреди, поради което решението на въззивния съд е постановено в съответствие с установената задължителна практика на ВКС по тълкуване и прилагане на закона, намерила израз в ППВС № 4/23.12.1968 г., т ІІ, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Г. Х., чрез адвокат А. Л. е поискал да му се присъдят разноски пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2134 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 9991/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на И. Г. Х. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез адвокат А. Л. от АК Х., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, кантора 435, съдебни разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.