О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр.София, 26 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 33 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Б. Й., чрез адвокат Т. М. против въззивно решение № 135 от 12.10.2015 г. по в.гр.д. № 169/2015 г. на Окръжен съд – Силистра, с което се потвърждава решение № 228/10.06.2015 г. по гр.д. № 2054/2014 г. на Силистренския районен съд, с което се признава за установено, че Ю. Б. Й. дължи на Ж. К. Д. сумата от 10 000 лева по договор за заем, със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК до окончателното изплащане.
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В жалбата се поддържа, че въззивното решение на окръжния съд е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, когато липсва платежно нареждане или разписка и не са посочени дата и начин на плащане, дали е необходимо изрично волеизявление за получаване на сумата, за да се счита завършен фактическия състав по сключване на договор за заем. Отделно се поставя и въпроса, ако по договор за ипотека, доказващ договор за наем, не е представена разписка и ипотечният договор няма сила на такава, липсва дата на предаването и въпреки това договорът за ипотека сам по себе си се цени като разписка, за да може същият да докаже сключването на договора за заем, необходимо ли е да отговаря на изискванията за разписка, а именно да съдържа реквизити, които да включват дата и място за плащане. Изложени са твърдения, че тези обуславящи изхода на делото въпроси са постановени в противоречие на приложени по делото съдебни решения на гражданската колегия и на търговската колегия на ВКС, от които една част представляват задължителна съдебна практика и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба – Ж. К. Д., чрез адвокат И. Р. е подал писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като твърденията, че не е имало реално предаване на сумата са в разрез с доказателствата по делото и ясното и категорично признание на жалбоподателката, че е получила сумата, което е отразено в съдържанието на нотариалния акт, а въпросите в изложението и приложената съдебна практика нямат отношение към повдигнатия спор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на окръжния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следните съображения: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че по делото се установява договор за заем за потребление от 24.03.2009 г., който е обезпечен от длъжника с договор за ипотека върху недвижим имот, като е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК. Съдът е приел също, че договорът инкорпориран в нотариалния акт служи като разписка за реалното получаване на сумата, тъй като граматическото тълкуване на съдържанието на изявленията не дава основание да се приеме предаване на сумата в бъдеще. След като безспорно е настъпил падежа на договора за заем на 24.12.2009 г., без да са представени доказателства за извършено плащане, ответницата е неизправен длъжник, а искът за съществуване на вземането на основание чл.422, ал.1 ГПК е основателен.
При тези мотиви на въззивния съд, формулираните въпроси в изложението към касационната жалба обуславят изхода на делото, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена задължителна практика на ВКС, която е съобразена в обжалваното решение и според която, за да има договор за заем, освен постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор. Нотариален акт, с който е учредена договорна ипотека като обезпечение на заема, може да служи като доказателство за предаване на сумата, само при изрично изявление на страните, че сумата се предава при подписването на нотариалния акт, или е предадена от заемодателя на заемополучателя, или ако по делото е представена разписка удостоверяваща това предаване. Във всички случаи, в тежест на страната, предявяваща претенция за връщане на заетото имущество, е да установи при условията на пълно доказване, че сумата е предадена В този смисъл, решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 420/21.11.2013 г. по гр.д. № 3176/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
В съответствие с тази задължителна за съдилищата практика на ВКС, в обжалваното решение се приема, че употребеното глаголно време на действието за даване в заем и последвалите изявления в пункт ІІ за обезпечаване на „дадената” сума на ответната страна, водят до извод за получаване на парите. Удостоверителното изявление на нотариуса и на страните в подписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, имат обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, според чл.179 ГПК. Следователно, изявлението в нотариалния акт, с което ответницата удостоверява с подписа си, че е съгласна с условията на договора правилно е прието от съда като потвърждение за получаване на сумата. Когато страните по един договор за заем са постигнали съгласие изявленията им за сключване на договора да бъдат оформени в нотариалния акт за обезпечаване изпълнението на заема, а тяхното удостоверяване от нотариуса съвпада с реалното предаване на парите и тези факти могат да бъдат установени от съдържанието на договора, не е необходимо съставянето на отделен документ за същите обстоятелства. Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му, според чл.77, ал.2 ЗЗД, но няма законова пречка сключването на договора за заем и получаването на сумата да бъде удостоверено в нотариалния акт за обезпечаване на дадената в заем сума.
Предвид гореизложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение на въззивния съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 174/23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV г.о., според която договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията, а разрешението на въпроса дали договорът за ипотека доказва обезпеченото вземане зависи от документираните волеизявления, но само по себе си учредяването на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение, не доказва предаването на парите в собственост на заемополучателя, съответно съществуването на договор за заем.
След като съдебната практика е уеднаквена и липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135 от 12.10.2015 г. по гр.д. № 169/2015 г. на Окръжен съд – Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.