О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 13 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1207 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14103 от 21.12.2015г. на К. Т. К., Т. И. К. и К. К. К., тримата чрез адвокат Н. Н. от АК П. срещу въззивно решение № 534 от 06.11.2015 г., постановено по в. гр.д. № 632/2015 г. на Окръжен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 729/18.05.2015 г. по гр.д. № 5975/2014 г. на Районен съд Плевен, с което са уважени исковете за имуществени и неимуществени вреди, съответно в размер на 3006 лева и 12000 лева, на основаниe чл.48, ал.1, във вр. с чл.45 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба. Според касатора този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 361/26.05.2010 г. по гр.д. № 1471/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1476/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
От ответника по касационната жалба – О. Ц. И., чрез адвокат А. К. от АК П. не е подаден отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че предявеният иск за имуществени вреди е с цена на иска до 5000 лева, поради което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, предявеният иск на ищеца за обезщетение на причинените му имуществени вреди е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за неимуществените вреди поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение и уважи предявения иск за обезщетение срещу непълнолетния извършител и двамата му родители на основание чл.48, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е обвързан от подписано споразумение по НПК, с което К. К. К. се е признал за виновен в това, че като непълнолетен е причинил средна телесна повреда на О. Ц. И. – счупване на три места на дясната скула, което е довело до трайно затруднение на речта и отслабване на зрението за повече от един месец – престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съдът е съобразил вида и степента на засягане на окото на пострадалия, проведените три операции за имплантиране под увреденото око на кожа и мускул от бедрото, времето на следоперативно възстановяване, както и счупването и дислокацията на очната ябълка, свързани с физическа болка и поне 5-6 месеца затруднено зрение, като оздравителният процес не е завършил напълно, а лицето на пострадалия е деформирано поради хлътване на окото в резултат на причиненото увреждане. С оглед на така установените релевантни за спора обстоятелства и констатациите в заключението на вещо лице за степента на увреждането, периода на лечение и продължителността на въстановитените процеси, въззивният съд е приел, че предявеният иск за сумата 12 000 лева следва да се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждане до изплащането на обезщетението.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба, обуславя изхода на делото, но е решен в противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При постановяване на обжалваното решение, съдът е взел отношение по всички обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди като е установил, че са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане – виновно и противоправно поведение на ненавършило пълнолетие лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното от него, в причинно-следствена връзка с вредите на пострадалия и въз основа на това е приел, че отговорността е на тримата ответници – причинителя на увреждането /деликвент/ и на неговите родители. Тези изводи са в съответствие с трайно установената и безпротиворечива практика на съдилищата, според която родителите отговарят лично за причинените от техните деца вреди, а непълнолетните също отговарят за непозволено увреждане освен ако се докаже, че не са разбирали свойството и значението на извършеното.
Съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена – решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдяните по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е съобразил така установената практика като е приел, че влязлото в сила споразумение в наказателното производство обвързва гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е съобразил, че извършителят на деянието е непълнолетен и отговорността за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането е не само негова, но и на неговите родители.
Въз основа на установените обстоятелства за причинената на ищеца средна телесна повреда, въззивният съд е формирал изводи за конкретния размер на обезщетението, което да възмезди причинените на пострадалия неимуществени вреди в съответствие с практиката на ВКС, формирана с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС, според което критерият справедливост по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай. С дадените разяснения в раздел ІІ от ППВС № 4/1968 г., във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД се посочва, че понятието „справедливост” не е абстрактно и при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да извърши преценка на всички обективно съществуващи в конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. В случая, въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението се обуславя от приобщените по делото доказателства за правнорелевантните факти, от които се установява висок интензитет на болките и страданията, както и значителни неудобства от счупената скулова кост, която е нарушила трайно нормалното зрение на ищеца и причинило пропадане на дясната очна ябълка, като лечението не е приключило. Тези доказателства са преценявани от съда по негово вътрешно убеждение, в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС и ВКС по тълкуването и прилагането на закона, намерила израз в ППВС № 4/68 г. и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 14103 от 21.12.2015г. на К. Т. К., Т. И. К. и К. К. К., тримата чрез адвокат Н. Н. от АК П. срещу въззивно решение № 534 от 06.11.2015 г., постановено по в. гр.д. № 632/2015 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 3006 лева, ведно със законната лихва от 22.12.2013 г. до изплащане на сумата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 534 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 632/2015 г. на Окръжен съд Плевен.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.