О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр.София, 18.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 754 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез старши юрисконсулт Р. Д. срещу решение № 297 от 06.11.2015 г., постановено по гр.д. № 349/2015 г. на Окръжен съд Ловеч, с което се потвърждава решение № 57/21.05.2015 г. по гр.д. № 595/2014 г. на Тетевенския районен съд за унищожаване на основание чл.28, ал.1 ЗЗД, на договор от 06.08.2013 г. за отстъпено право на строеж върху общинска земя в полза на М. Й. Ц., представляваща поземлен имот с идентификатор № . в [населено място] – частна общинска собственост, с площ от 448 кв.м, за който е отреден парцел ХLІ в кв.85, по КККР на [населено място], одобрена със заповед РД-18-16/06.03.2009 г. на изп.директор на АГКК София, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ., ., . и ., и [община] е осъдена да върне даденото по договора в размер на сумата от 9176,50 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разходи във връзка с проектирането и издаването на документи във връзка с него в размер на сумата от 1656 лева със законната лихва от 29.09.2014 г. до изплащане на сумата.
Касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано, тъй като неправилно са преценявани доказателствата за правната възможност да се застрои поземления имот, предмет на сключения договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси – Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице, без да го обсъди с останалите доказателства по делото; При непълнота в заключението, следва ли съдът служебно да постави на вещото лице допълнителна задача, свързана с предмета на правния спор; Изводите на съда за грешка в предмета, следва ли да са основани единствено на преценка за фактическите обстоятелства, свързани със съществените качества на имота, без съдът да е обсъдил доводите на страните по отношение липсата на несъзнавано несъответствие и представените писмени доказателства по делото. Изложени са твърдения, че тези обуславящи изхода на делото въпроси са постановени в противоречие на приложени по делото съдебни решения на Гражданската колегия и на Търговската колегия на ВКС – решение № 60 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Й. Ц., чрез адвокат Стефка С. от АК Л. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили на 06.08.2013 г. договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя след проведен публичен търг с явно наддаване, но в тръжната документация е липсвала информация за съществуваща канализация в поземления имот, чийто сервитут заема 109,5 кв.м от терена, както и навлизане на част от постройката на съседния имот – заемаща 16 кв.м. Договорът е бил сключен с цел застрояването на общинския имот от 448 кв.м от спечелилия търга купувач, който срещу учреденото му вещно право се е задължил да изгради жилищна сграда със застроена площ от 102 кв.м, според изискванията на търга. Съобразявайки заключението на вещо лице, че според ограниченията във визата за проектиране, възможната максимална площ на застрояване на еднофамилната жилищна сграда при специфичните теренни условия е 88 кв.м, тъй като сервитута на колектора и постройката заемат общо 125,50 кв.м от терена, съдът е приел, че несъответствието между представите на спечелилия търга купувач и фактическата невъзможност да бъде изградена жилищна сграда със застроена площ 102 кв.м, представлява грешка в предмета на договора. Грешката засяга съществените качества на предмета, поради което е основание за унищожаване на сделката по смисъла на чл.28, ал.1 ЗЗД и връщане на даденото по нея.
При проверката на касационните основания за допустимост, настоящият състав намира, че поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обуславят изхода на спора, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В цитираното от касатора, но непредставено решение № 60 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали доказателства, което е съобразено и от въззивния съд. Изводите на съда в обжалваното решение, че тръжната документация във връзка с учредяването на правото на строеж върху общинска земя, включително приложената кадастрална скица от С. не съдържа информация за съществуващата канализация, както и за навлизането на част от постройката от съседен имот в източната страна на имота, са направени въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, но и от писмените доказателства в тръжната документация представени по делото. Съгласно указанията в т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, т.е. назначаването на вещо лице е необходимо при установяването на релевантни за спора фактически обстоятелства, за което са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Когато съдът е възприел определена фактическа констатация с помощта на вещо лице, чието заключение не е непълно, неясно или необосновано, не възниква необходимост от повторно установяване на релевантните за спора факти, освен при оспорването му от някоя от страните по делото или заключението е било прието от съда пред първата инстанция в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това.
В случая, въззивният съд е установил безспорно фактите от значение за делото – ищецът е участвал и спечелил публичен търг с тайно наддаване, за отстъпване правото на строеж върху общинска земя – частна общинска собственост, но предвидената застроена площ от 102 кв.м на жилищната сграда не е възможно да се реализира поради обективното заемане на общо 125,50 кв.м от терена. Съдът е възприел констатациите на вещото лице за релевантните по делото обстоятелства и въз основа на тях и приложената тръжна документация е обосновал крайния извод, че е фактическата невъзможност да бъде изградена сградата засяга съществените качества в предмета на договора и представлява грешка, която е основание за унищожаване на сделката по смисъла на чл.28, ал.1 ЗЗД и връщане на даденото по нея.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗЗД, грешка в предмета е основание за унищожаване на договора, когато се отнася до съществени качества на същия, т.е. страната трябва да има неверни представи за фактическите обстоятелства, свързани с предмета на договора, за който е постигнато съгласието. Въззивният съд правилно е приел, че при липса на информация в тръжната документация за съществуваща подземна комуникация /колектор/ и намаляване на свободната за застрояване площ от терена на поземления имот, по отношение на купувача е налице несъзнавано несъответствие в съществените качества на предмета на договора, което е основание за унищожаването му поради грешка. Изводите на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС, поради което при липсата на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обжалваното решение на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпросите, чия е доказателствената тежест да установи съществуването на съпружеска имуществена общност, както и за действието на разпореждането с обща недвижима вещ по отношение на съпруга, който го е извършил, които са изцяло неотносими към предмета на настоящото дело и не може да обосноват противоречие с практиката на ВКС.
След като съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба е поискала разноските пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение и е представила доказателства за изплащането им в брой, които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 297 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 349/2015 г. на Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА [община] да заплати на М. Й. Ц., от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], чрез адвокат С. С. от АК Л., разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.