О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
гр.София, 29 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 3172 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. и Г. Д. П., и двамата чрез адвокат М. С. от АК-Б. срещу решение № 11 от 06.02.2015 г. по в.гр.д. № 346/2014 г. на Апелативен съд – Б., с което се потвърждава решение № 329/07.10.2014 г. по гр.д.№ 2288/2013 г. на Окръжен съд – Бургас с което е обявен за относително недействителен по отношение на [фирма], чрез „А. б. – клон България”, договор за дарение с нотариален акт № 51/12.03.2012 г., по силата на който Д. Г. П. и Г. Д. П. са дарили на дъщеря си Г. Георгиева П. самостоятелен обект 7 „Б”, находящ се в сграда 1, в [населено място],[жк], вх.2, етаж 3, с предназначение за офис, на едно ниво, с площ 67,50 кв.м, със съответните прилежащи части и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите. Съдът е приел, че ищецът по делото е установил качеството си кредитор на първите двама ответници, което произтича от сключените с тях договори за банков кредит, които не са погасени, поради което те са били наясно, че с разпоредителната сделка се намалява имуществото им и правните възможности на кредитора да се удовлетвори от това имущество. Възприето е становището, че всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора води до неговото увреждане, когато се намалява имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на вземанията на кредитора. В производството по чл.135 ЗЗД е без значение дали длъжниците притежават друго имущество, от което да се удовлетвори кредитора, тъй като с прехвърлителната сделка се намалява имуществото им.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на апелативния съд е постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационна жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по обуславящи изхода на делото въпроси, с твърдения, че няма формирана съдебна практика – води ли до увреда на кредитора, извършена от длъжника разпоредителна сделка с имущество, от което кредиторът е в невъзможност да се удовлетвори в хода на принудителното изпълнение от това имущество и в случай, че кредиторът е обезпечен с ипотекирано в негова полза длъжниково имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори, налице ли е негово увреждане като предпоставка за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД от разпоредителна сделка, извършена длъжника с друго длъжниково имущество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението към касационната жалба въпроси са разрешени от въззивния съд съобразно трайно установената и непротиворечива съдебна практика – решение № 320/05.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012 г., ІV г.о. решение № 456/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1294/2009 г., ІV г.о. и решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 171/2009 г., ІV г.о., всичките постановени по реда на чл.290 ГПК. В първото от тях се приема, че увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора, а обстоятелството, дали длъжникът притежава друго имущество и на каква стойност, е правноирелевантно, в който смисъл са и мотивите на въззивния съд, който се е позовал на цитираното решение. В решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 171/2009 г., ІV г.о. е посочено, че с иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка, тъй като след уважаване на иска увреждащата сделка ще се счита несъществуваща единствено по отношение на него и само с оглед на това негово качество, което може да отпадне, ако вземането е погасено чрез плащане. П. иск има за цел да охранява интересите на кредитора и само по отношение на него прехвърленото имущество остава в патримониума на длъжника, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечаване на неговите кредитори, според чл.133 ЗЗД. В решение № 456/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1294/2009 г., ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК се дава отговор на въпроса дали отпада несеквестируемостта при разпореждане на длъжника с единственото му жилище – налице ли е увреждане на кредитора при такова разпореждане, но в него се приема също, че увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав за уважаване на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. В същото решение е прието, че дори сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище, може да уврежда кредитора и в този случай несеквестируемостта на жилището отпада вследствие на сделката. Следователно, повдигнатите въпроси води ли до увреда на кредитора, извършена от длъжника разпоредителна сделка с имущество, от което кредиторът е в невъзможност да се удовлетвори в хода на принудителното изпълнение от това имущество, както и в случай, че кредиторът е обезпечен с ипотекирано в негова полза длъжниково имущество, са разрешени изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Когато кредиторът установи това си качество по отношение на ответниците по делото, всяко последващо разпореждане с имуществото на длъжниците, с което се затруднява или осуетява реализиране на вземането срещу тях, уврежда интересите на кредитора. В случая, направеното между ответниците безвъзмездно прехвърляне на техен собствен имот е прието за увреждащо действие, тъй като с него се намалява имуществото им, а ищецът по делото е установил качеството си на кредитор и е без значение дали длъжниците притежават друго имущество, от което той може да се удовлетвори, в който смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси обуславят крайните изводи в обжалваното решение, но са решени в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, която няма основание да бъде променена, с оглед на което не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез „А. банка – клон България” е поискал разноските пред настоящата инстанция, но е представила пълномощно, в което не е уговорено възнаграждение, а към издадената фактура не е представен документ за извършения банков превод или плащане в брой, поради което съдът не присъжда разноски в настоящата инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 06.02.2015 г. по в.гр.д. № 346/2014 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.