8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр.София, 22.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев търговско дело № 61270 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Й., чрез адвокат Д. П. от САК срещу въззивно решение № 8820 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 12437/2014 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 04.04.2014 г. по гр.д. № 7141/2010г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против А….. обективно съединени искове с правно основание чл.12 и чл.86 ЗЗД за сумата от 24000 лева, представляваща частичен иск за обезщетение за претърпени вреди в общ размер на 868 500 лева, изразяващи се в определяне цената на акциите на дружеството – предмет на приватизационния договор, без да бъдат съобразени всички задължения на дружеството и Наредбата за оценка на обектите подлежащи на приватизация; за сумата от 24000 лева, представляваща частичен иск за вреди в общ размер на 1 450 000 лева, изразяващи се в извършени разходи по проект “Въвеждане на екологично чиста технология за дозиране на щамповъчна паста за българската текстилна промишленост” в рамките на програма за сътрудничество между Република България и Кралство Н., за която е закупено оборудване за производство на щамповъчна паста, което е станало неизползваемо поради спиране на топлоподаването; за сумата от 24000 лева, представляваща частичен иск за обезщетение на претърпени вреди в общ размер на 226 167,49 лева, изразяващи се в извършени инвестиции в приватизираното дружество в размер на 102 490 лева, които са се оказали ненужни предвид спиране на производствената дейност; за сумата от 24000 лева, представляваща частичен иск за обезщетение на претърпени вреди в общ размер на 1 067 980,62 лева от неизпълнени търговски договори, сключени в изпълнение на задължението за осигуряване на поръчки и запазване предмета на дейност, поради което дружеството закупило суровини и материали станали ненужни поради спиране на топлоподаването; за сумата от 24000 лева, представляваща частичен иск за обезщетение на претърпени вреди в общ размер на 177 594,25 лева, в резултат на загубени активи – 15 500 броя поименни акции от капитала на [фирма] – [населено място] и 137 647 броя акции от „8-ми март” АД; за сумата от сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 868 500 лева за периода 14.12.2001 г. – 27.07.2009 г., предявен като частичен от 892 824,01 лева; за сумата от сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 450 000 лева за периода 14.12.2001 г. – 27.07.2009 г., предявен като частичен от сумата 1 490 610,09 лв.; за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 226 167,49 лева за периода 14.12.2001 г. – 27.07.2009 г., предявен като частичен от сумата 232 501 лева; за сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 067 980,62 лева за периода 14.12.2001 г. – 27.07.2009 г., предявен като частичен от сумата 1 097 891,52 лева и за сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница от 177 594,25 лева за периода 14.12.2001 г. – 27.07.2009 г., предявен като частичен от сумата 182 568,10 лева.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се свеждат до задължението на съда да се произнесе по всички наведени доводи и възражения, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и за отговорността на държавата чрез А….. на основание чл.12 ЗЗД за вредите, които произтичат от неизпълнение на задължението за добросъвестно водене на преговорите по сключен договор за приватизация. Изложени са съображения, че по първия въпрос е налице противоречие с решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д. № 323/2008 г. на ВКС, I т.о; решение № 159 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др., а по втория въпрос се поддържа, че след като не са били включени всички задължения на приватизиращото се дружество в информационния меморандум и изготвения правен анализ, задълженията са останали скрити за купувача по договора и следва да се ангажира отговорността на държавата. Твърди се, че като е приел друго, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 9/2013 г. по тълк.д. № 9/2013 г. на ОСГТК, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на приетата от съда пасивна материалноправна легитимация на ответника се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като се твърди противоречиво произнасяне с решение № 302 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 983/2007 г. на ВКС, II т.о. между същите страни. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: Кой е материалноправно легитимиран да отговаря по предявен иск за обезщетение за неизпълнение на приватизационен договор; Нищожна ли е клауза в приватизационен договор, която изключва отговорността, произтичаща от факти и събития преди датата на сключването на договора за приватизация; Налице ли е преклудиращо действие на сила на пресъдено нещо на факти, по едно дело върху същите факти по друго дело, както и длъжен ли е съдът да разгледа направеното възражение за нищожност на клауза от договора при положение, че същото възражение е направено по друго дело, но по другото дело съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност.
Ответникът по касационната жалба А….. е подал писмен отговор, заявен чрез юрисконсулт В. С., с който се твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а жалбата е неоснователна и се претендират разноски пред касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл.283 ГПК. Предявените частични обективно съединените искове са с цена над определения минимален праг предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1, пр.II ГПК, поради което касационната жалба е процесуално допустима, включително и по обусловените искове за лихви върху главниците.
Въззивният съд е приел, че предявените искове имат за предмет вредите от неизпълнение на нормативно установеното задължение на продавача да разкрие пълната информация относно състоянието на приватизираното дружество на основание чл.12 ЗЗД, поради което направения отвод за пресъдено нещо е неоснователен, тъй като предмет на влязлото в сила решение по т.д. № 1642/2003 г. на Софийски градски съд са вредите от самото неизпълнение на приватизационния договор. В обжалваното решение се приема, че купувачът е претърпял загуби и пропуснати ползи, но същите са резултат от спиране на пароподаването в приватизираното предприятие, а не поради недобросъвестност на държавата в преддоговорните отношения. След като страните по сделката са се съгласили, че съществува вероятност да има и други задължения на приватизираното предприятие извън отразените в предхождащата и съпътстваща сключване на договора документация и са декларирали това изрично в договора за приватизация, според съда е изключено да се ангажира отговорността на продавача за „скрити задължения“ поради недобросъвестно водене на преговорите в хипотезата на чл.12 ЗЗД.
При проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради следните съображения: Първият процесуалноправен въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие със задължителната практика на ВКС, тъй като въззивният съд е обсъдил всички релевантни за правния спор обстоятелства и въз основа на тях е приел, че не е налице фактическия състав на чл.12 ЗЗД, тъй като липсва недобросъвестност от страна на държавата при сключване на договора за приватизация. В обжалваното решене се приема, че след като в чл.11.2 от договора за приватизация е предвидена възможност за други задължения, освен описаните в предхождащата сключването на договора документация, липсата на тези задължения в информационния меморандум и правния анализ на приватизираното предприятие не обуславя правонарушение и недобросъвестност от страна на държавата, а решението на първоинстанционния съд като краен резултат е правилно. Даденото разрешение е в съответствие представената от касатора практика на ВКС, както и с приетите при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в които се разяснено, че мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Въззивната инстанция е изложила съображения за значението на пункт 11.2 от договора за приватизация във връзка с възражението за нищожност на посочената клауза, като е приела, че за ищеца по делото обективно са настъпили вреди, които произтичат от спиране на пароподаването в резултат от неизпълнение на задълженията към доставчика на топлинна енергия и липсва причинно-следствена връзка със задължението за информираност на купувача, с оглед клаузата в договора за приватизация за освобождаване от отговорност за всички новоразкрити задължения на дружеството, поради което не следва да се ангажира преддоговорната отговорност на държавата. Държавата чрез А…. отговаря на основание чл.12 ЗЗД за всички вреди, които произтичат от неизпълнение на задължението за добросъвестно водене на преговорите по сключен договор за приватизация, но само ако се установи, че тя като продавач е нарушила нормативните изисквания за информираност на купувача и това е причина за невъзможност да се установи действителното икономическо състояние на приватизираното дружество, както е приел и възззивният съд, като е посочил, че при липсата на противоправност в поведението на купувача и причинна връзка със спиране на пароподаването предявените искове са неоснователни. Изводите на съда не са в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в редица решения постановени по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. ІV г.о, и решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. ІV г.о., в които се приема, че въззивната инстанция като съд по съществото на спора в решаващата си дейност е длъжен да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, от което следва и задължението му да ги обсъди в решаваща за изхода на спора насока, като израз на изискването за мотивираност на съдебните решения.
Не може да се обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 9/2013 г. от 11.11.2014г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че вземането няма скрит характер, когато е отразено в счетоводната и юридическа документация на предприятието, присъства в правния анализ или мотивационния доклад, съставени за нуждите на оценката на приватизиращото се предприятие. Дадените разяснения в тълкувателното решение са по приложението на пар.6а от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), във връзка със съществуващите вземания на кредитори на приватизираното предприятие и доколкото не са свързани с нарушение на нормативните изисквания за информираност на купувача нямат отношение към отговорността за обезщетение по чл.12 ЗЗД при недобросъвестно водене на преговори между държавата и купувача по приватизационния договор. Преценката на съда за действителността на посочената клауза е от значение за поетите взаимни задължения по приватизационния договор, която има отношение към изискването за добросъвестно водене на преговорите само доколкото държавата чрез А….. е нарушила нормативно определените минимални изисквания за информираност на купувача или по какъвто и да е начин е осуетила достъпът до информация, т.е. да не е било доведено до знанието на купувача задължение на кредитор, което може да повлияе на приватизационната процедура. В обжалваното решение не се твърди, че кредиторите са предявили вземанията си по пар.6а от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), а се приема, че липсва противоправно поведение на държавата като продавач, поради което няма противоречие с ТР № 9/2013 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите, пасивно материалноправно легитимиран ли е ответникът по предявения иск и кой е материалноправно легитимиран да отговаря по предявен иск за обезщетение за неизпълнение на приватизационен договор. Материалната легитимация е относима към основателността на предявените искове, с оглед на което поставените въпроси имат отношение към правилността на обжалваното решение, поради което не обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК (т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Материалноправният въпрос, нищожна ли е клауза в приватизационен договор, която изключва отговорността, произтичаща от факти и събития преди датата на сключването на договора за приватизация, също е неотносим, тъй като предмет на настоящото дело са претенции за обезщетение от настъпили за касатора вреди от недобросъвестно водене на преговори от страна на държавата преди сключване на приватизационния договор, т.е. следва ли да се ангажира преддоговорната отговорност на продавача, а не за валидност на приватизационния договор, респ. на отделни негови клаузи.
Процесуалноправните въпроси, налице ли е преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо на факти по едно дело върху същите факти по друго дело, както и длъжен ли е съдът да разгледа направеното възражение за нищожност на клауза от договора при положение, че същото възражение е направено в друго дело, но по другото дело съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност, обуславят изхода на делото, но по своето съдържание представляват доводи за неправилност срещу фактическите и правни изводи на съда и имат отношение към правилността на приетите фактически обстоятелства, поради което също не обуславят допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че поставените въпроси не могат да обосноват основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в производството по чл.288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. При липсата на аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.12 ЗЗД, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От А….. е поискано да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, които с оглед изхода на делото следва да се присъдят съобразно чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8820 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 12437/2014 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Й. да заплати на А…. разноски пред касационната инстанция в размер на 2970 (две хиляди деветстотин и седемдесет) лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.