1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
гр. София, 22 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1569 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на М. Л. Т. срещу Определение № 13601/01.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 8397/2015 г. по описа на СГС, II „г“ въззивен състав, с което не е прието за разглеждане възражение по чл. 423 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 39730/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 128 състав.
В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложени са доводи, че постановеното в производство по чл.423 ГПК определение по своята правна същност представлява решение и подлежи на отмяна, защото слага край на заповедно производство, проведено без участието на страната по делото, поради неуведомяването й по надлежния ред.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание, да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Съгласно т. 2 ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС (което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с ГПК от 2007г. и към което съдебната практика трайно и последователно се придържа) на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В последното е прието, че отмяна е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на посочената категория съдебни актове, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, с които не се разрешава материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Определението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по чл.423 ГПК. Тъй като в заповедното производство заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, при наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл.423 ГПК хипотези, законодателят е допуснал защита пред въззивния съд чрез писмено възражение от длъжника, лишен от възможност да оспори вземането (поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника; поради невръчването й лично на длъжника, когато в деня на връчването той не е имал обичайно пребиваване на територията на Република България; поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, с оглед които длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или да подаде възражението си). Установеният в разпоредбата на чл. 423 ГПК ред за подаване на възражение пред въззивния съд е извънредно производство, което по своя характер е аналогично на производството по отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. от ГПК. По своята правна същност производството е извънинстанционно за проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство. При приемане на възражението делото се връща на първоинстанционния съд и продължава своя ход от етапа за даване на указания на заявителя в заповедното производство, респ. за възможността да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, т.е. приетото възражение по чл. 423 ГПК има действие на подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК. Нещо повече, преди изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008г., тази защита е определена от законодателя като „отмяна, поради невъзможност за оспорване“- заглавие на разпоредбата на чл. 423 ГПК, в редакция, обн. в ДВ бр. 59/2007 г. С оглед на изложеното, недопустимо е разглеждане на молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, което има отменителен характер.
В конкретния случай липсва и предмет на исканата отмяна – влязъл в сила съдебен акт, с който да се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. С молбата за отмяна се иска отмяна на влязло в сила определение, с което Софийски градски съд не е приел подадено от молителя възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение. В производството по чл. 423, ал. 1 ГПК компетентният въззивен съд не разглежда спор за съществуване на претендираното в заповедното производство парично вземане, а се произнася единствено по процесуалноправните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 – т. 4 ГПК, свързани с надлежното връчване на заповедта за изпълнение и възможността на длъжника да подаде възражение срещу нея. Определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не разрешава материалноправен спор и не се ползва със сила на пресъдено нещо, с оглед на което не подлежи на отмяна по реда и на основанията, предвидени в чл. 303 и сл. ГПК.
Предвид всичко изложено, молбата за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна с вх. № 8023566/ 02.10.2015 г. подадена от М. Л. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ап.48, със съдебен адрес – [населено място], [улица], ап.4, срещу Определение № 13601/01.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 8397/2015 г. по описа на СГС, II-г въззивен състав, с което не е прието за разглеждане възражение на молителката по чл. 423 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр.д. № 39730/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 128 – ми състав.
ПРЕКРАТЯВА производството гражданско дело № 1569/2016г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.