3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр.София, 15 април 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1236 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма]- [населено място], представляван от адв. К. Б., срещу определение № 627/19.11.2015 г., постановено по ч.т.д. № 646/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 728/ 19.08.2015г. по гр.д. №411/2015 г. на Окръжен съд – Хасково. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното въззивно определение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът релевира основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1/ Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на иск с правно основание чл.4 §3 от Д.- специалният ред по ЗОДОВ (чл.7 ЗОДОВ), или общият исков ред по ЗЗД за реализиране на деликтна отговорност; 2/ Кой съд е компетентен да разгледа иска с правно основание чл.4 §3 от Д. – съдът, определен по правилото на чл.7 ЗОДОВ, или този по правилата на чл.115 вр. с чл.108 ал.1 ГПК.
От ответните страни по жалбата – В.А.с. на РБ и Н. – София, в срока по чл.287 ГПК, писмен отговор е представил само В.. В същия се поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
Касационната частна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Исковата молба на [фирма]- [населено място] е насочена срещу В. на РБ и Н. – [населено място], като ищецът претендира ответниците солидарно да му заплатят общо сумата 144 926.02 лева, представляваща претърпени от него имуществени вреди, чието присъждане се търси на основание чл.4 § 3 от Д. – отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС. Претенцията е заведена пред ОС – Хасково, като в исковата молба са изложени твърдения, че приложимият процесуален ред за разглеждането й е този по ЗОДОВ, а компетентният съд е съдът по местожителството на ищеца /чл.7 ЗОДОВ/, т.е. в случая – Окръжен съд – Хасково.
С първоинстанционното определение, по заявено от ответниците в писмените им отговори възражение за местна неподсъдност на спора, окръжният съд е приел, че компетентен, съгласно правилата на чл.105 вр. с чл.108 ал.1 ГПК, е съдът по седалището на ответните страни – в случая Софийски градски съд. С тези мотиви производството на делото е прекратено и е постановено изпращането му на компетентния СГС.
По подадена от ищеца частна жалба, АС – Пловдив е приел, че специалният ред по ЗОДОВ, предвиждащ в чл.7 компетентност за разглеждане на споровете за съда по мястото на седалището на увреденото юридическо лице, в случая е неприложим. Посочено е, че хипотезите за ангажиране отговорността държавата чрез нейните органи за вреди, причинени на граждани и юридически лица, са изчерпателно посочени в ЗОДОВ и поради това, извън уредените случаи, този процесуален ред е неприложим. Направен е извод, че претенцията на ищеца подлежи на разглеждане по общия ред, предвиден в чл.49 ЗЗД, който, от своя страна, предопределя и местно компетентния съд, съгласно правилата на чл.105 вр. с чл.108 ал.1 ГПК. С тези решаващи мотиви въззивната инстанция е потвърдила определението на ОС – Хасково, като също е приела, че спорът подлежи на разглеждане пред СГС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото.
Поставените от касатора в изложението му процесуално-правни въпроси са релевантни, защото са обусловили правната воля на съда. Същевременно същите са поставени за тълкуване и разрешаване пред Общото събрание на съдиите от Г. и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на В. по образуваното тълкувателно дело № 2/2015г. по описа на ВКС на РБ. Ето защо, производството по настоящия спор следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно постановление по цитираното тълкувателно дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.гр.д.№1236/2016 г. по описа на ВКС на РБ, ГК, Четвърто гражданско отделение, до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС на РБ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.