1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. София, 15.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 709 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5905/27.12.2016 г. на Е. Д. М., представляван от особения представител адв. Т. Г., против въззивно определение № 2953/19.08.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 3874/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.07.2016 г. по гр.д. № 9062/2015 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт производството по делото е прекратено в хипотезата на чл.130 ГПК и е разпоредено връщане на исковата молба на страната.
В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон при определяне на обхвата на функционалния имунитет и прилагането му по отношение на лице, извън кръга на посочените в разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ.
В представеното изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ материалноправната легитимация на ответната страна с оглед притежаван от нея функционален имунитет като магистрат, дали е въпрос по допустимостта, или по основателността на иска, по който съдът следва да се произнесе с решението си; 2/ следва ли да се събират доказателства за наличието на функционален имунитет на ответника, или за това обстоятелство са достатъчни твърденията на ищеца в исковата му молба; 3/ допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ и приложението й по отношение на лица, извън кръга на изрично посочените; 4/ задълженията на националния съд във връзка с чл.47 от Х. на основните права в Европейския съюз и чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС за осигуряване на публичен процес и на ефективни правни средства за защита.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. № 9062/2015 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 89540/10.07.2015 г. на Е. М. против К. Ц., с която се претендира ответницата да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето, депресия и високо кръвно налягане. Твърди се, че вредите са произтекли от неправомерни действия на ответната страна като член на съдебния състав в хода на съдебно производство по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд. С определение от 22.07.2016 г. СГС е приел, че искът е недопустим, тъй като е насочен срещу лице, ползващо се с функционален имунитет, съгласно чл.132 КРБ, поради което производството по делото е прекратено в хода на проверката по чл.130 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, като е посочил, че според изложеното в исковата молба и в частната жалба, отговорността на ответницата К. Ц. като член на съдебния състав по по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, не може да бъде ангажирана за вреди от действия и актове в кръга на службата й по конкретното дело, тъй като пречка за това е функционалният имунитет, с който се ползват магистратите по силата на чл.132 КРБ и приравнените на тях, съгласно чл.8, ал.2 НПК съдебни заседатели.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалвания въззивен акт, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият поставен от касатора въпрос е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС /напр. – определение № 502 от 01.10.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 414/2009 г., I. г.о.; определение № 668 от 02.12.09 г. по ч.гр.д. № 634/ 2009г., I. г.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК/, съгласно която функционалният имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото.
Въпросът, дали при преценката за допустимост съдът изхожда само от твърденията в исковата молба, е относим към предмета на обжалване, но по него жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнително основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.130 от ГПК, съгласно която при проверка на исковата молба, съдът следва да извърши преценка досежно допустимостта на иска е ясна и не се нуждае от тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Следва да се посочи, че доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с Решение № 5/06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г., III г.о.
Третият формулиран в изложението на жалбоподателя въпрос също не обосновава наличието на основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Софийският апелативен съд не е постановил атакувания съдебен акт при разширително тълкуване на разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ, съгласно която при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, доколкото с разпоредбата на чл.66, ал. 2 ЗСВ изрично е установено, че съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. Следователно приложението на разпоредбата на чл.132 КРБ и по отношение на съдебните заседатели е законодателно установено с нормата на чл. 66, ал. 2 ЗСВ, съгласно която по отношение на съдебните заседатели намират приложение разпоредбите, уреждащи правата и задължения на магистратите при осъществяване на тяхната правораздавателна дейност.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по последния въпрос в изложението, касаещ задълженията на националния съд във връзка с чл.47 от Х. на основните права в Европейския съюз и чл.6, ал.1 от apis://B.=NARH&DocCode=21002&ToPar=Art13&T.=201/ЕКЗПЧОС за осигуряване на публичен процес и на ефективни правни средства за защита. Въпросът по същество е неотносим, тъй като поначало цитираните норми предпоставят сезиране на съда с разглеждането на процесуално допустим иск. В случая атакуваното определение е постановено в уреденото от законодателя производство по чл.130 ГПК, имащо за предмет проверката за допустимост на постъпилата в съда искова молба, която проверка се извършва преди размяната на книжа между страните, респ. преди започване на съдебното дирене и само по изключение, ако основанието за недопустимост се констатира след това – на по- късен етап от съдебното производство. Извън това, както се посочи и по-горе, функционалният имунитет на съдиите и съдебните заседатели, уреден от законодателя, се преодолява единствено когато извършеното от магистратите съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния ред. За вреди от действия на съдиите или съдебните заседатели като част от състава на съда отговарят не те, а Държавата, в лицето на държавния орган, към който се числи съответното длъжностно лице. В този смисъл, увредените гражданскоправни субекти не са лишени от правна възможност да търсят обезщетение за вреди, но не пряко от конкретните длъжностни /физически/ лица, а от съответния държавен орган, като при наличие на конкретните предпоставки отговорността се реализира по реда на чл.2 ЗОДОВ, или субсидиарно по общия ред на ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2953/19.08.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 3874/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
4