6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр.София, 18 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1671 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 737/24.02.2016 г. на С. Я. В., чрез адвокат П.Х. от АК-Г. срещу въззивно решение № 4/13.01.2016 г. по в. гр.д. № 328/2015 г. на Окръжен съд Габрово, с което частично се отменя решение № 83/25.08.2015 г. по гр.д. № 1641/2014 г. на Габровския районен съд и са уважени исковете на Г. п.к. получени без основание от бившия председател С. Я. В. суми за възнаграждение в размер на 8868 лева за периода от 30.04.2010 г. до 07.04.2012 г.; сумата до 610 лева като допълнително възнаграждение за периода от месец август 2009 г. до месец април 2013 г.; и сумата от 2705 лева за периода от месец юли 2012 г. до 30.04.2013 г., както и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на предявените искове за сумите от 3371,85 лева /разходвани за ползването на помещение и плащането на консумативни разноски за електроенергия и телефонни услуги, за периода от м. август 2009 г. до м. април 2013 г./ и сумата от 128 лева /разходвани за закупуване на литература, бизнес чанта и апарат за измерване на кръвно налягане, за периода от месец август 2009 г. до месец април 2013 г./, с които бившият председател неоснователно се е обогатил за сметка на кооперацията.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.283, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите, възниква ли трудово правоотношение между кооперацията и нейния председател по силата на решението на общото събрание за избора му; приложими ли са субсидиарно разпоредбите на КТ, в частност тези по чл.83, чл.86 и чл.242 от КТ, към правоотношението между кооперацията и нейния председател; следва ли претенциите на кооперацията срещу действия на председателя й, увреждащи имуществените й интереси, да се уреждат по реда на общия закон–ЗЗД, а не по реда на специалния – ЗК. Изложени са съображения, че поставените материалноправни въпроси се решават противоречиво от съдилищата в приложените решения на различни съдебни инстанции и определение № 715/13.03.2014 г. по гр.д. №1677/2002 г. на ВКС, III, г.о., постановено по реда на чл.218а, б”а” ГПК (отм.);
От Г. п.к., чрез адвокат Д. П. от АК – Г. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ДВ, бр.50 от 2015 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. В случая, ищецът е предявил искове с цена под минималния праг за достъп до касация, предвиден в закона, поради което касационната жалба на С. Я. В. следва частично да се остави без разглеждане като процесуално недопустима срещу въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл, че бившият председател на кооперацията неоснователно се е обогатил за сметка на кооперацията със сумата 3371,85 лева (разходвани за ползването на помещение и плащането на консумативни разноски за електроенергия и телефонни услуги, за периода от м. август 2009 г. до м. април 2013 г.) и за сумата от 128 лева (разходвани за закупуване на литература, бизнес чанта и апарат за измерване на кръвно налягане, за периода от месец август 2009 г. до месец април 2013 г.).
При проверка на основанията за допустимост на касационното обжалване на решението в останалата част, настоящият състав на ВКС намира следното: За да постанови осъдително решение, въззивният съд е приел, че за процесния период, бившият председател на кооперацията е получил възнаграждение, което сумарно е по-голямо от определеното му с решения на управителния съвет на кооперацията от 27.05.2009 г. и от 07.04.2012 г. (за определяне на основно месечно трудово възнаграждение на председателя на Г. п.к.), а разликата за периода от 30.04.2010 г. до 07.04.2012 г. от 8868 лева; за периода от месец юли 2012 г. до 30.04.2013 г. от 2705 лева и за периода от месец август 2009 г. до месец април 2013 г., в размер на 610 лева, се дължи като е получена без основание. Надплатените на бившия председател на кооперацията суми над определеното му с решения на общото събрание или управителния съвет възнаграждение, съдът е приел, че не му се дължат и не може да се приеме, че председателят е в трудово правоотношение с кооперацията, поради което е уважил иска.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд, поставените материалноправни въпроси не обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С дадените разяснения с ТР № 4 от 05.04.2006 г. по тълк. дело № 4/2005 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, се прие, че по силата на § 2 от ДР на Кодекса на труда /КТ/, нормите му се прилагат субсидиарно към трудовите правоотношения на член-кооператорите, доколкото в закон или в устав не е предвидено друго. Следователно, когато не е предвидено в устава на съответната кооперация за правомощията на нейните органи важат нормите на ЗК и се допуска субсидиарно приложение на правилата на КТ, т.е. няма пречка за положения труд от председателя на кооперацията да се предвиди възнаграждение и ако нито уставът, нито решение на ОС определя в изключителна компетентност на общото събрание на кооперацията да определя размерът на възнаграждението на председателя, то това може да стори управителния съвет на същата – решение № 826 от 13.12.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 1273/2010 г., постановено по чл.290 ГПК.
След като съдебната практика е уеднаквена със задължително за съдилищата тълкувателното решение, съществуващата преди това съдебна практика, включително и на ВКС, според която спорът по иск за присъждане на възнаграждение на председател на кооперация не е трудов, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По поставените въпроси има трайна практика на ВКС, обобщена с ТР № 4/05.04.2006 г. по тълк. дело № 4/2005 г. на ОСГТК на ВКС, според която изборът на председател на кооперацията не е правопораждащ факт, от който автоматично възниква трудово правоотношение, а повдигнатият пред съда спор за законосъобразното прекратяване на членственото правоотношение с иск по чл.58, ал.1 ЗК не може да засегне и разреши въпроса за прекратяването на трудовото правоотношение. В решение № 130/04.05.2011 г. по гр. д. № 141/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК се посочено, че с разпоредбата на чл.83, ал.1 КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор, се прекратява по реда на чл.325, т.8 КТ, а самото встъпване в длъжност на новоизбрания председател на кооперацията се прекратява трудовото правоотношение с предишния председател.
Предвид гореизложеното, мотивите на въззивния съд за характера на правоотношението са неправилни, но те не обусловят изхода на спора, дали получените от ответника суми като възнаграждение са дължими или бившият председател на кооперацията се е обогатил за нейна сметка. По отношение на крайните изводи, че председателят на кооперацията е получавал суми за възнаграждение над определеното му с решения на общото събрание и управителния съвет, въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, поради което не може да се обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос, следва ли претенциите на кооперацията срещу действия на председателя й, увреждащи имуществените й интереси, да се уреждат по реда на общия закон–ЗЗД, а не по реда на специалния – ЗК, не обуславя крайните изводи в обжалваното решение, поради което е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. Предявените от ищеца искове са за връщане на получени без основание суми като възнаграждение от бившия председател на кооперацията, а не за вредите, които е причинил на кооперацията, поради което липсва произнасяне на въззивния съд по повдигнатия въпрос, т.е. не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, според разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат Д. П. АК – Г. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.04.2016 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 737 от 24.02.2016 г. на С. Я. В., чрез адвокат П.Х. от АК-Г. срещу въззивно решение № 4 от 13.01.2016 г. по в. гр.д. № 328/2015 г. на Окръжен съд Габрово, в частта, в която е потвърдено решение № 83/25.08.2015 г. по гр.д. № 1641/2014 г. на Габровския районен съд за уважаване на предявените искове за сумите от 3371,85 лева /разходвани за ползването на помещение и плащането на консумативни разноски за електроенергия и телефонни услуги, за периода от м. август 2009 г. до м. април 2013 г./ и за сумата от 128 лева /разходвани за закупуване на литература, бизнес чанта и апарат за измерване на кръвно налягане, за периода от месец август 2009 г. до месец април 2013 г./, с които бившият председател на кооперацията неоснователно се е обогатил за нейна сметка.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 13.01.2016 г. по в. гр.д. № 328/2015 г. на Окръжен съд Габрово в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА С. Я. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап. 6 да заплати на „Г. п.к.“, ЕИК[ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1 600 лева (хиляда и шестстотин) лева.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.