О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр.София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2983 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. П. чрез адвокат А. А. от АК-Д. срещу въззивно решение № 313 от 09.03.2016 г. по в.гр.д. № 3423/2015 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 166/06.10.2015 г. по гр.д. № 914/2014 г. на Районен съд Девня, с което са уважени предявените от касатора искове за присъждане на трудово възнаграждение в размер на 7,23 лева за отработени извънредни часове през месец януари 2013 г. и сумата от 1190 лева – неизплатени командировъчни, за времето от 28.07.2011 г. до 25.02.2011 г., и са отхвърлени до пълните им предявени размери от 6685 лева и 7040 лева, на основание чл.262, ал.1, т.1 КТ и чл.215 КТ. С решението са отхвърлени изцяло и предявените искове за положен извънреден труд през почивните дни в периода от месец ноември 2010 г. до месец февруари 2013 г. в размер на 10 915 лева и по време на официални празници за 5 отработени дни в размер на 500 лева, на основание чл.262, ал.1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
От ответника по делото [фирма], представлявано от юрисконсулт Т. Б. е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който се оспорват доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като исковете за заплащане на извънреден труд и неизплатени командировъчни са оценяеми и не са под минималния праг за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице и в срока по чл.283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, което работодателят не оспорва, но ищецът не е доказал полагането на извънреден труд, както се твърди в исковата молба. Съобразявайки заключението на вещото лице и представените пътни листи по делото, съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал само, че е работил след осемчасовия работен ден сумарно три работни дни от 21-23.01.2013 г., за което му се дължи допълнително възнаграждение от 7,23 лева. С оглед проведеното оспорване на останалите доказателства по делото, в т.ч. представените тахошайби, въззивният съд е отхвърлил исковете за извънреден труд като недоказани над посочения от вещото лице размер. По отношение на иска по чл.215 КТ съдът е приел, че работодателят е останал задължен за неизплатени командировъчни в периода от 28.07.2011 г. до 25.02.2011 г., с оглед на което е потвърдил първоинстанционното решение в тази част.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. От изложението към касационната жалба е видно, че касаторът не е формулирал обуславящ изхода на делото правен въпрос, а е направил оплакване, че въззивният съд неправилно е приел за недоказано полагането на извънреден труд от ищеца по делото, с което е постановил решение, което противоречи на практиката на ВКС. По същество тези съображения се припокриват с касационните доводи в жалбата и имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда, но не може да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В решението на въззивния съд са установени всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формиран извод, че не се доказва ищецът да е полагал извънреден труд, освен установените сумарно три работни дни над 8-часовия работен ден на 21-23.01.2013 г., тъй като свидетелските показания не установяват еднозначно кога и в какъв период от време е полаган труд в работни, почивни и празнични дни, за което доказателствената тежест е на ищеца по делото. Даденото разрешение е в съответствие с указанията на Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.19, в която се приема, че във въззивното производство, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В случая, направените от касатора оплаквания в изложението по чл.284, ал.3 ГПК са от значение за крайните изводи на съда по съществото на трудовия спор, но непосочването на релевантен за изхода на делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да не бъде допуснато касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
От ответната страна по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени до размер на претендираните 1000 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.7, ал.2, вр. с чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 313 от 09.03.2016 г. по в.гр.д. № 3423/2015 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА М. Р. П. чрез адвокат А. А. от АК-Д., с адрес: [населено място], [улица], подн.А, ет.2, офис № 2 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.