1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 12 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2869 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано e по касационна жалба на З. Г. С.-Ж., Ж. Т. Ж. и А. Ж. Ж., всички чрез адвокат Н. Ж. от АК – В. срещу въззивно решение № 1554/22.02.2016 г. по в.гр.д. № 6155/2015 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 19.03.2015 г., постановено по гр.д. № 70987/2014 г. на Софийски районен съд, с което касаторите са осъдени да върнат на ищеца Д. Г. С., два кабинета за творческа дейност и гаражна клетка, находящи се в четириетажна жилищна сграда в [населено място], които са им предоставени безвъзмездно за ползване.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Касаторите твърдят, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които уточнени от настоящия състав при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, като посочи в мотивите на решението си кои от събраните доказателства кредитира и ако не ги кредитира да изложи съображения защо ги отхвърля; допустимо ли е при иск за опразване на предоставени по договор за заем за послужване помещения да се прави възражение за собственост от ответника, както и нищожен ли е договорът за безвъзмездно ползване между съсобственици на един имот. Изложени са съображения, че в обжалваното решение тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да е приложена съдебна практика.
От ответника по касационната жалба Д. Г. С. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че жалбата не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва въззивното решение страна по делото, поради което е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд за фактическите обстоятелства по делото и правните му изводи, че предоставените за безвъзмездно ползване имоти на основание договор за заем за послужване следва да бъдат върнати, тъй като ищецът е направил изявление за прекратяване съгласно чл.249, ал.2 ЗЗД. Съдът е приел също, че е без значение дали заемодателят е собственик след като се претендира връщането на вещта въз основа на облигационно правоотношение, което е било прекратено, поради което предявеният иск е основателен.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, настоящият състав Върховния касационен съд намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3 ГПК правни въпроси, независимо че обуславят изхода на делото, не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на поставените процесуалноправни въпроси съдебната практика е уеднаквена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. в които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е формирал извод, че се доказва наличие на договор за заем за послужване от показанията на разпитания свидетел и признанието на ответната страна в молбата – предложение за доброволно уреждане на спора, в което сестрата на ищеца е изразила своята благодарност за оказаната помощ на нея и семейството й, но е отказала да върне обектите като е предявила права върху собствеността им. Даденото разрешение в обжалваното въззивно решение относно характера на договора за заем за послужване и за доказателствените средства за установяването му е в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.249 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по отношение на повдигнатите процесуалноправни въпроси.
В изложението на касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника във въззивната жалба, в това число и за разпит на свидетели, с оглед на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Изложените съображения имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд и в този смисъл представляват доводи за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. Отговорът на останалите въпроси на касатора – допустимо ли е при иск за опразване на предоставени по договор за заем за послужване помещения да се прави възражение за собственост от ответника, както и нищожен ли е договорът за безвъзмездно ползване между съсобственици на един имот, също предполагат обсъждане на събраните доказателства и решаване на правния спор по същество. Ето защо формулираните от касатора въпроси не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1554 от 22.02.2016 г. по в.гр.д. № 6155/2015 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.