5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 935
гр. София, 06 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 3643 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3218/12.05.2016 г. на В. С. Д., представляван от адв. Вл. Й., против въззивно решение № 58/14.04.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 370/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което след частична отмяна на решение № 1497/ 05.07.2013 г. по гр.д. № 2291/2010 г. на Окръжен съд – Варна, е уважено мотивираното искане по чл.28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ на К. за о.на н. п.и. и е постановено отнемане в полза на държавата от касатора и бившата му съпруга – ответницата С. А. Н. на по Ѕ ид.ч. от апартамент – мезонет № 10 със застроена площ от 249 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], придобит с нотариален акт № 102, том II, рег. № 2989, дело № 171/2003 г. от 25.06.2003 г., както и на сумата от 1 287, 40 лв., получена от продажбата на дворно място с площ от 1290 кв.м. в [населено място], [община], Варненска област, съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана на населеното място, заедно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 40 кв.м., отчужден с нотариален акт № 141, том II, рег. № 3415, дело № 329/2005 г. от 24.10.2005 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят сочи основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса /уточнен от състава на съда/ за критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество на значителна стойност е от незаконен източник на доход и е свързано с осъществената от ответника престъпна дейност.
Ответната страна по жалбата, в писмен отговор поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ответниците В. Д. и С. Н. са сключили граждански брак на 30.04.2002 г., прекратен с развод с влязло в сила решение № 2828/24.11.2006 г. по гр.д. № 5410/2006 г. на Районен съд – Варна, който е бил втори за проверяваното лице. От този брак страните имат родено едно дете, а от предишния брак на В.Д. със С. М. са родени две деца. По силата на одобрено от съда и влязло в сила споразумение по нохд № 10/2009 г. на Окръжен съд – Разград, ответникът Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 13.10.2008 г. на публично място – паркинг на ресторант „Х.“ край [населено място], без надлежно разрешение е разпространил високо рискови наркотични вещества. По делото е установено, че за периода от 1991 г. до 2001 г. В.Д. е имал законни източници на средства от трудови правоотношения и дарения, които са били достатъчни за закупуване на лек автомобил „Опел“, модел „Кадет“, придобит на 17.10.1995 г.; апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит за 68 567 лв. с нотариален акт № 138/1992 г. и отчужден през 1995 г.; както и лек автомобил „БМВ“, модел „250“, придобит на 20.12.2001 г. Прието е още, че ответникът е получавал възнаграждения за труд, положен в местата за лишаване от свобода за периода от 2004 г. до 2007 г., когато е внесена по безсрочен влог в „Банка Д.“ сумата от 95,54 лв. Съдът е счел, че за проверявания период преди 2003 г. не може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е със средства от незаконен източник, тъй като ответникът е доказал по делото доходи от законни източници. По тези съображения е прието за неоснователно искането за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „БМВ“, сумата по банковия влог и средствата, придобити при отчуждаването на лек автомобил „Опел“, както и апартамента в[жк], [населено място].
За да уважи частично искането по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на по 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент на [улица] [населено място], както и на сумата 1287.40 лв., получена от продажбата на дворно в [населено място], съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл.3, чл.4 ал.1 и ал.2, чл.9 и чл.10 ЗОПДИППД /отм./. Посочил е, че лицето е осъдено за престъпление, попадащо в хипотезата на чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и от категорията генериращо финансов ресурс; че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 ЗОПДИППД /отм./; както и че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото в периода след 2003 г. е придобито от престъпната дейност на ответника, тъй като не е установен законен източник на доходи. В тази връзка, при разглеждането на въпросите за приноса на съпругата Св.Н. в придобиването на двата имота и сочените като източници на средства дарения на парични суми от трети лица, са съобразени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение №144/20.07.2015 г. по гр.д.№2639/2014 г. на ВКС, ІV г.о., с което е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Варна. С оглед събраните доказателства при повторното разглеждане на делото, съдът е приел, че между разходите и разполагаемите доходи на лицата е налице отрицателен баланс, а от установените факти и обстоятелства по делото може основателно да се предположи, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационния контрол.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба, предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът се произнася и от решаването на които зависи изхода на делото. В случая формулираният в изложението на касационния жалбоподател правен въпрос е от значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в отклонение със задължителна съдебна практика.
С Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл.11 ЗОПДИППД /отм./. Срокът по същата разпоредба е възможният, в който може да се извърши проверката от К., но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност.
Тълкуването на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД /отм./ в обжалваното решение не противоречи на разясненията, дадени в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съдът е изследвал в пълнота доказателствата по делото за имущественото състояние на проверяваното лице и неговата съпруга, средствата за придобиване на имуществото, в т.ч. доходите на лицата, от които ответниците са посочили, че са получили дарения на парични суми. Въз основа на това е направен извод, че за периода до 2003 г. ответникът е имал законен източник на средства за придобиване на притежаваното имущество, но такъв не бил установен за последващия проверяван период, поради което е постановил отнемане на апартамента, закупен през 2003г. и сумата от продажбата на дворното място, придобито през 2005 г. Различната интерпретация от касатора на фактите и доказателствата и несъгласието му с изводите на съда, каквато аргументация съдържа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК, защото обосноваността на атакуваното решение е предмет на проверка в производството по чл.290 ГПК, след като жалбата е селектирана /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. От значение е какво е постановил въззивният съд в обжалваното решение, съответно при изграждане на фактическите и правни изводи – дал ли е разрешение по правен въпрос, който противоречи на задължително тълкуване, или по същия въпрос се установява противоречива съдебна практика, или разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Ето защо, в случая по изведения правен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Твърденията на жалбоподателя за необоснованост на въззивното решение и неправилно приложение на материалния закон, представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на К. се дължат разноски в размер на сумата 200 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 58/14.04.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 370/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК В. С. Д., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на К. за о. на н. п. и. – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.