О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр.София, 01 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3658 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. чрез адвокат П. К. от САК срещу въззивно решение № 16/25.01.2016 г. по гр.д. № 363/2015 г. на Окръжен съд Габрово, с което се потвърждава решение № 185/28.09.2015 г. по гр.д. № 1495/2014 г. на Габровски районен съд и частично са уважени предявените искове на касатора за обезщетение на причинените му имуществени вреди от 300 лева и за неимуществени вреди – 100 лева, ведно със законната лихва от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумите на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С въззивното решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 5000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради следните съображения:
Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди, поради което иска да му бъде присъдено обезщетение, съответно в размер на 615 лева и 5000 лева. При тези данни, цената на предявените искове за парични вземания по чл.2, ал.1 ЗОДОВ се определя от търсената сума, съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, която е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, т.е. само исковете за парични вземания с цена на иска над посочения размер не попадат в ограничението по чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
В случая, решението на въззивния съд е постановено по искове за парични вземания с цена на всеки от тях под определения в закона минимален размер, поради което то не подлежи на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 2297 от 08.06.2016 г. на Н. А. И. чрез адвокат П. К. от САК срещу въззивно решение № 16/25.01.2016 г. по гр.д. № 363/2015 г. на Окръжен съд Габрово.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.