5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
гр. София, 18 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1735 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. М., чрез адв. С. Р., срещу Решение № 2548/22.12.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 4251/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 26.05.2015 г., постановено по гр.д. № 3528/2014 г. по описа на СГС, I-14 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. М. срещу М. [фирма] искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв. -обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на оперативна интервенция, извършена в медицинското заведение на 15.07.2013 г., при която са премахнати поставените два дистални застопоряващи винта, което впоследствие довело до скъсяване на левия крак с 12 мм и отклоняване на надлъжната кост на стъпалото с 15-17 градуса; както и за заплащане на сумата от 568, 05 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския апелативен съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл. 281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, инкорпорирано в текста на касационната жалба, жалбоподателят релевира основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/Какво е значението на информираното съгласие, което пациентът дава преди определена медицинска манипулация, по отношение на отговорността на лечебното заведение за вреди, причинени вследствие на лекарска грешка; 2/Допустимо ли е причинителят на вредата да бъде разпитан като свидетел по дело, образувано в производство по чл. 49 ЗЗД, срещу възложителя на работата и каква е доказателствената стойност на тези показания, ако се приеме, че е допустимо изслушването им.
Ответната страна по жалбата М. [фирма] – [населено място], представлявана от адв. П. К., в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е посочил, че поначало отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и се поражда при наличие на следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди; вредите са причинени от поведението на лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил работа; поведението на лицето, на което е възложена работата е противоправно и вредите са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. Изследвайки елементите от фактическия състав на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата, въззивната инстанция е приела, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не е установено и доказано противоправно поведение /респ. лекарска грешка/ на лекарския екип, извършил операцията, от която ищецът е твърдял, че са произтекли неимуществени и имуществени вреди за него. Посочено е, че на 30.04.2013, в резултат на пътно-транспортно произшествие, ищецът М. получил открито счупване на лявата голямопищялна кост, закрито счупване на основата на III и IV предпоходилни кости на лявото ходило и закрито счупване на лявата малопищялна кост, както и че след инцидента пострадалият е приет в УМБАЛСМ „Пирогов“ – София, където му е извършена оперативна интервенция от спешен порядък, изразяваща се в открито наместване и заковаване на счупването на лявата малопищялна кост с метален пирон и четири винта – два горни и два долни. Впоследствие, на 15.07.2013 г., пострадалият е постъпил в М. [фирма], където е установено, че липсва контакт между фрагментите на голямопищялната кост, поради което се налага и е извършена втора оперативна интервенция за отстраняване на двата винта при интрамедуларния пирон. След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е направил извод, че втората оперативна намеса е била наложителна и уместно предприета от медицинска гледка точка, предвид настъпилите усложнения в състоянието на ищец след първата операция – раздалечаване на костните краища на костите на подбедрицата, захванати от хирургичния пирон и двата долни застопоряващи винта. Прието е, че втората операция освен, че е била необходима /с оглед вероятността зарастване на голямопищялната кост изобщо да не се получи и да се образува т.нар. лъжлива става – „псевдоартроза“/, но и че е извършена в съответствие с добрите практики и медицинските стандарти. В заключение е направен извод, че при наличните клинични данни за състоянието на ищеца и хода на лечението му, действията на лекарите са били навременни, медицински обосновани и правилни. Посочено е, че същите са съобразени с установения ред в т. 12 на Наредба № 21/28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, а оказаната медицинската помощ при втората операция отговаря на изискването на чл. 79 ЗЗдр. – осъществена е чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. В тази насока съдът е кредитирал и неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставените от касатора въпроси, не могат да обосноват допускането на касационния контрол на въззивното решение.
Първият формулиран въпрос, касаещ значението на информираното съгласие, което пациентът дава преди определена медицинска манипулация, респ. може ли наличието на такова съгласие да изключи отговорността на медицинското заведение за вреди, причинени от лекарска грешка, е неотносим, защото не е обусловил правната воля на съда. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил въпроса за наличието на информирано съгласие от ищеца само във връзка с констатацията си за спазване на законоустановената процедура при извършване на съответната медицинска манипулация /операцията/ – по арг. от чл. 88 ЗЗдр. Наличието на информирано съгласие не е коментирано като обстоятелство изключващо априори отговорността на медицинското заведение, а решаващият извод за неоснователност на претенцията на ищеца е обоснован с липсата на противоправно поведение на лекарския екип при втората операция, респ. с наложителността и правомерността медицинската интервенция, т.е. с липсата на допусната лекарска грешка при лечението на ищеца.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай първият въпрос от изложението на жалбоподателя не е обусловил извода на съда относно липсата на противоправност на поведението на делинквента, поради което няма никакво значение дали този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, или по него е налице противоречива практика на съдилищата, каквито основания за касационен контрол се изтъкват.
Отговорът на втория формулиран въпрос се съдържа изрично в ясната и не нуждаеща се от тълкуване норма на чл. 172 ГПК, съгласно която показанията на всички лица, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В конкретния случай, първоинстанционният съд е изслушал показанията на свидетеля д-р Н. И. Ц. – служител в ответното лечебно заведение, препоръчал и консултирал оперативната интервенция, от която ищецът твърди, че са му причинени неимуществените вреди. Въззивният съд, спазвайки нормата на чл.172 ГПК, е кредитирал показанията на свидетеля единствено в частта, в която установеното от тях се подкрепя от съвкупния анализ на приобщените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза. Приетото по този въпрос от съда не е в отклонение със задължителната съдебна практика, според която гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, съгласно правилото на чл.172 ГПК и в съвкупност с всички доказателства по делото / в с.см. – Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV ГО, ГК и Решение № 65 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г., IV ГО., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. А и поначало няма пречка, респ. забрана, в производството по чл.49 ЗЗД, образувано срещу възложителя на работата, да се слушат свитеделските показания на лицето, сочено за пряк причинител на вредите. Доколко и как ще бъдат кредитирани тези показания в процеса, зависи от останалите събрани по делото доказателства и от суверенната преценка на рещаващия съд.
Предвид всичко изложено, не са налице основания за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.
Ответната страна по касационната жалба е направила искане за разноски за настоящото производство, но тъй като не са представени доказателства за направени разходи, то разноски не следва да се присъждат / в т.см. е и приетото по т.1 от ТР№6/2013г. по т.д.№6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2548 от 22.12.2015г., постановено по възз.гр.д. № 4251/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.