4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
гр.София, 13 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5208 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 3250/22.06.2015 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1606/2015г. на Окръжен съд – Пловдив е оставена без уважение частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане № 23075/08.05.2015 г. по гр. д. № 19019/2012 г. на Районен съд – Пловдив. С посоченото разпореждане е върната депозираната от дружеството въззивна жалба против решение № 551/18.02.2015 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр. д. № 19019/ 2012 г., поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности – невнесена дължима държавна такса.
Определение № 3250/22.06.2015 г. на Окръжен съд – Пловдив е обжалвано от [фирма], чрез процесуалния представител на дружеството адв. Н. Я., с оплаквания, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е необосновано, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени твърдения за наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: 1/ от кога започва да тече срок за страната в производството за отстраняване на нередовност, свързана със заплащане на държавна такса, когато съобщението е връчено на процесуалния й представител адвокат, на когото доверителят не е осигурил средства за изпълнение указанията на съда; 2/ Когато с акт на съда се прекратява по-нататъшното развитие на производството и този акт е предшестван от отказ за продължаване на срок по чл.63 ГПК, при обжалване на прекратителния акт на съда, следва ли да се разглежда и основателността на искането по чл.63 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна по жалбата – М. К. П..
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и е допустима, съгласно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
С решение № 551/18.02.2015 г., постановено по гр. д. № 19019/2012г. на Районен съд – Пловдив, съдът е признал за установено, че [фирма] дължи на М. К. П. сумата от 8 694 лв. по сключен договор за проектиране. Препис от постановеното решение е връчен на процесуалния представител на [фирма] – адв. Н. Д. Я. – на 26.03.2015 г. Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. № 15581, която е постъпила в първоинстанционния съд на 06.04.2015 г. С разпореждане от 20.04.2015 г. е констатирана нередовност по същата, изразяваща се в липса на внесена дължима държавна такса по сметка на ОС – Пловдив и на жалбоподателя е даден едноседмичен срок за отстраняване на нередовността. Това разпореждане е връчено лично на пълномощника на дружеството на 28.04.2015 г., видно от отбелязването в съобщението. С молба от 05.05.2015г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал продължаване с една седмица на срока за внасяне на държавната такса, като е посочил общо, че е ангажиран с медицински изследвания, която молба съдът е оставил без уважение с разпореждане от 07.05.2015г. С последващо разпореждане № 23075/08.05.2015 г. въззивната жалба е върната, като съдът е посочил, че срокът за отстраняване на нередовността е изтекъл в деня на подаване на неуважената молба по чл.63, ал.1 ГПК – на 05.05.2015 г. Срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба е подадена частна жалба от [фирма] до ОС – Пловдив, който с атакуваното определение № 3250/22.06.2015 г. по възз. ч. гр. д. № 1606/2015г. е оставил същата без уважение. Прието е, че актовете, постановени в процедурата по чл.63, ал.1 ГПК, не подлежат на инстанционен контрол и поради това за съда не съществува задължение да съобщава резултата по молбата за удължаване на срок, а страната е длъжна сама да следи и да се информира за хода на производството. С тези решаващи мотиви е направен извод, че частната жалба срещу разпореждането на РС – Пловдив е неоснователна, тъй като след отказа по молбата за удължаване на срока, правилно е разпоредено връщането на въззивната жалба, която е останала нередовна към 05.05.2015г., когато е изтекъл едноседмичният срок за поправянето й от страната.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Първият поставен в изложението въпрос – от кога започва да тече срок за страната в производството за отстраняване на нередовност, свързана със заплащане на държавна такса, когато съобщението е връчено на процесуалния й представител адвокат, на когото доверителят не е осигурил средства за изпълнение указанията на съда – е ирелевантен за делото, тъй като по такъв въпрос съдът не се е произнасял. Подобно оплакване не е изложено във въззивната частна жалба пред ОС – Пловдив. В същата страната е въвела само твърдения, че районният съд не е имал основания да не уважи молбата по чл.63, ал.1 ГПК, с оглед изтъкнатите здравословни проблеми на пълномощника на дружеството. Доводи за ненадлежно връчване на съобщението на съда относно нередовностите на въззивната жалба, на пълномощника, вместо лично на страната, не са изтъкнати в хода на въззивното производство, поради което по такива въпроси съдът не е имал задължение и не се е произнасял. Ето защо, посочената от жалбоподателя практика на ВКС (определение № 154/13.04.2011 г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 404/ 2010г., I г. о.) е неотносима към настоящия спор. Същата касае различна хипотеза, свързана с нередовно връчване на съобщение на процесуалния представител на страната и съответно приложението на нормата на чл.54 ГПК. В настоящия случай извършеното връчване на пълномощника на дружеството – жалбоподател е редовно, извършено е при условията на чл.51, ал.1 ГПК, като този факт въобще не е бил спорен по делото. Отделно от това, дали доверителят е осигурил, или не, средства на пълномощника си, за да се отстрани нередовност по подадена жалба, свързана с плащане на дължимата държавна такса, е фактически въпрос и касае вътрешните отношения на страните по упълномощителната сделка. Това не е обстоятелство, което е от значение да промени началото на установените процесуални срокове, свързани със задължението на страната да предприеме определено действие, касаещо редовността на процеса.
По втория въпрос в изложението, също не е налице поддържаното основание за касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поначало, съгласно приетото разрешение по т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, „точното прилагане на закона” се отнася до изменението на задължителна практика /по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. По формулирания от жалбоподателя въпрос, касаещ най-общо приложението на нормата на чл.63 ГПК, има константна съдебна практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Според тази практика, актовете на съда, постановени в процедурата по чл.63 ГПК не подлежат на инстанционен контрол, същите съдът не е задължен да ги съобщава на страната, поискала удължаване на срок, а тя сама трябва да следи за развитието на делото и да предприема необходимите процесуални действия. В същата насока е и приетото от въззивния съд, поради което обжалваният акт не следва да бъде допускан до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3250/22.06.2015 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1606/2015г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.