5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр.София, 10 март 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3592 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по х. и х.т. – [населено място], чрез адв.Ц. М., срещу въззивно решение №124/30.03.2016г., постановено по възз.гр.д.№141/2016г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което като е потвърдено Решение №995/28.12.2015г. по гр.д.№2865/2015г. на РС – Пазарджик, са уважени предявените от Л. А. Л. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В представеното от касатора изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на издадената на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя; 2/ Налице ли е незаконност на уволнението, ако след въведената от работодателя промяна в изискванията за заемане на длъжността се констатира, че служителят не отговаря на новите образователни и квалификационни изисквания; 3/ „При неизпълнение на императивно въздигнати процесуални задължения на страната, следва ли същата да извлича изгодни за себе си факти и обстоятелства от собственото си противопроцесуално поведение, както и когато е неглижирано противопроцесуалното поведение на ищеца – следва ли това поведение да бъде санирано от съда, без да са налице процесуалните предпоставки за това”. Твърди се, че по първия поставен въпрос въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, а по втория и третия, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Ответната страна по жалбата – Л. Л. – в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който сочи, че не са налице предпоставки за селектиране на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността „Учител, общообразователен учебен предмет – английски език“, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, е незаконосъобразно. Посочено е, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 01.02.2008г., като съгласно първата длъжностна характеристика, съобразена с нормите на Инструкция №2/29.07.1994г. на МОН, като изисквания за заемане на длъжността са посочени– завършено висше образование с образователно квалификационна степен „магистър” или „бакалавър” по съответната специалност и придобита професионална квалификация „учител”. С промяна на длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 12.03.2012г., работодателят е въвел изискване за завършено висше образование само по специалността „Английски език” от професионално направление „Английска филология”, с придобита професионална квалификация „Учител по английски език”. Съдът е посочил, че съгласно представената диплома за завършено висше образование, ищцата има придобита магистърска степен по специалността „Приложна лингвистика” с професионална квалификация „Преводач по английски и испански език” и допълнителна професионална квалификация „Учител по английски и испански език”. След 2012г. между страните са сключени поредица допълнителни трудови споразумения, като през 2015г. с оспорената заповед №750/17.07.2015г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителката на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и с мотиви, че тя не притежава необходимото образование и образователно-квалификационна степен по специалността „Английски език” от професионално направление „Английска филология”, съгласно промяната в длъжностната характеристика от 2012 г. При така установеното, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като ищцата притежава необходимото образование и квалификация за изпълняваната длъжност, съгласно нормативно установените изисквания с действалата към момента – Инструкция №2/29.07.1994г. на МОН; че предприетата промяна в длъжностната характеристика влиза в противоречие със законово регламентираните държавни образователни изисквания за заемане на длъжността „учител по чужд език”, като недопустимо ги ограничава; както и че е налице недобросъвестно упражняване на права /чл.8 КТ/. С оглед на това, съдът е счел предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ за основателни и ги е уважил.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
Първите два въпроса в изложението, касаят приложението на нормата на чл.328 ал.1 т.6 КТ, по която има създадена непротиворечива задължителна съдебна практика, в съответствие с която е произнасянето на въззивния съд. Съгласно тази практика, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или в друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може чрез промени в длъжностната характеристика да въведе и нови, респ. по-високи изисквания за заемане на определената длъжност, стига те да не влизат в противоречие с нормативно установените и работодателят да е действал добросъвестно /в т.см. -решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право, или е установен дискриминационен подход.
В случая, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, защото предприетата чрез длъжностната характеристика промяна влиза в противоречие с нормативно установените в Инструкция №2/29.07.1994г. на МОН /отм./ изисквания за образование и квалификация за заемане на учителската длъжност, на които ищцата отговаря.
Разпоредбата на чл.124а ал.5 от Правилника за прилагане на ЗНП предвижда, че изискванията за завършено висше образование и придобита професионална квалификация за заемане на учителските и възпитателските длъжности се определят в държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация. Съгласно § 7 от ПЗР на ППЗНП, до приемането на държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация, заемането на длъжностите по чл.124 ал.1 и ал.2 /сред които е и длъжността „учител”/ се извършва съгласно Инструкция №2 от 1994г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” и „възпитател”, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Действалата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Инструкция № 2/1994г., издадена от министъра на образованието и науката, урежда с императивни правни норми изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. В чл.3 ал.3 и т.4.2 от Приложение №2 към цитираната инструкция е посочено какви са държавните изисквания за заемане на длъжността “учител по учебен предмет от общообразователната подготовка – учител по чужд език”. Измежду равнопоставените специалности, които покриват държавните изисквания, изрично е посочено, че длъжността може да бъде заета от лица, придобили висше образование на образователно – квалификационна степен „магистър”, „бакалавър” или „специалист” от професионално направление „Филология”, специалност „Приложна лингвистика”, с присъдена професионална квалификация – преводач, учител по чужд език. Притежаваните от ищцата вид, степен на образование и професионална квалификация отговарят изцяло на нормативно установените образователни и квалификационни изисквания за заемане на учителската длъжност – „учител по чужд език”. Както се посочи и по-горе, когато има нормативно установени изисквания за заемане на длъжността /какъвто е настоящият случай/, на които лицето отговаря, за работодателя не съществува възможност да въвежда с длъжностната характеристика промени, които им противоречат. Същото разрешение е приел и въззивният съд, поради което не са налице сочените от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по първите два въпроса в изложението. Следва да се посочи, че наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ, изключва допускането на касационно обжалване в поддържаната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, каквато аргументация изложението и не съдържа.
Третият, поставен от касатора, проблем също не обуславя допускането на касационния контрол, тъй като въпросът освен, че е смислово неясен, не е зададен в контекста на конкретно правно разрешение на въззивния съд. Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид.
При този изход на делото, основателно и доказано е искането на ответната страна за присъждане на разноските за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на сумата 240 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №124/30.03.2016г., постановено по възз.гр.д.№141/2016г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА П. г. по х. и х.т. – [населено място], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Л. А. Л. от [населено място], [улица], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 240 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.