1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557
гр. София, 30 ноември 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4950 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№11251/16.11.2016г. на И. Ц. К. срещу определение № 470/17.10.2016 г., постановено от състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС по ч.гр.д. № 3929/2016 г. по описа на ВКС, с което основание чл.274, ал.4, вр. с чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане частната касационна жалба на страната срещу определение № 1195/01.06.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 845/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив. С въззивния акт е потвърдено прекратително определение № 2558/22.03.2016г. по ч.гр.д. № 1778/ 2016г. на РС – Пловдив по подадената от И. К. молба по Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Жалбоподателката моли атакуваното определение да бъде отменено и подадената от нея частна касационна жалба против определение № 1195/ 01.06.2016г. по възз.ч.гр.д. № 845/2016 г. на ОС – Пловдив да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от надлежнa странa и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима за разглеждане, предвид разпоредбата на чл.274, ал.4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочено е, че съдът е бил сезиран с исков формуляр по Регламент (ЕО) № 861/2007, в който са претендирани парични суми на различни основания, т.е. касае се за обективно съединени искове, всеки цена под 5000 лв., поради което касационният контрол е недопустим, съгласно чл.274, ал.4 ГПК.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Производството по ч.гр.д. № 1778/2016г. пред РС – Пловдив е образувано по исков формуляр с вх. № 7782/15.02.2016 г. на И. К. по Регламент (ЕО) № 861/2007, уточнен на два пъти по указания на съда с формуляр с вх. № 11591/07.03.2016г. и формуляр вх. № 14397/21.03.2016г. Първоначално жалбоподателката е претендирала заплащане на обезщетение в размер на 1 300 евро за претърпени материални и нематериални вреди от хотел Прати, Н., Италия. С втория уточнителен формуляр е посочено, че се претендира заплащане на обезщетение от М. Р. Г. в размер на сумата 2 000 евро; а с третия уточнителен формуляр претенцията е насочена срещу хотел Прати с представител М. Р. Г., за сумата от 866,29 евро, без да е уточнено за какво се претендира тя и за сумата 2 000 евро – обезщетение за материални и нематериални вреди.
Европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура. За да се образува европейската процедура за искове с малък материален интерес, ищецът следва да подаде искова молба, като попълни стандартен исков формуляр и го внесе в компетентния съд или правораздавателен орган, който включва описание на доказателствата в подкрепа на иска и се придружава от съответните приложени подкрепящи документи. Съгласно разпоредбата на чл.19 от Регламента приложимото процесуално право е това на държавата-членка, в която се провежда процедурата, поради което и допустимостта на касационното обжалване на въззивно определение, постановено във връзка с производството по Регламент (ЕО) № 861/2007 следва да се преценява с оглед разпоредбите на българския процесуален закон, в т.ч. чл.274 и сл. ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал. 4 ГПК препраща към нормата на чл.280, ал.2 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, цената на иска. Разпоредбата е императивна и според нея не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл.68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото. В случая е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Районният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове за заплащане на сумите 2 000 евро /претърпени от жалбоподателката имуществени и неимуществени вреди/ и 866,29 евро / без конкретизирано основание/. Цената на всяка от претенциите е под установения от законодателя праг за достъп до касационно обжалване, поради което правилно съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от страната частна касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470/17.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3929/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.