3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. София, 30 януари 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 126 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 18791/20.12.2016 г. на Г. М. М. срещу разпореждане от 12.12.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1980/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на страната срещу въззивно решение № 1969/24.10.2016 г. по възз.гр.д. № 1980/2016 г. на САС, поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност – невнесена дължима държавна такса за касационно обжалване.
Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и касационната жалба против въззивното решение да бъде администрирана. Сочи, че с определение № 2952/26.10.2015г. по възз.ч.гр.д. № 4249/2015 г. на Софийския апелативен съд е бил освободен от заплащане на държавна такса за въззивното производство и тъй като няма промяна в материалното му положение, не е било необходимо да прави ново искане за освобождаване от задължението за внасяне на такса за касационното производство. В тази връзка се позовава на мотивите по т.12 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежнa странa и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
С обжалвания акт Софийският апелативен съд е приел, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за редовност, тъй като страната не е изпълнила указанията на съда, дадени с разпореждане от 23.11.2016 г. и в едноседмичния срок не е внесла дължимата държавна такса за касационното производство. Поради това е разпоредено връщане на касационната жалба на подателя й.
Разпореждането е правилно. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че след като с определение № 2952/26.10.2015 г. по възз.ч.гр.д. № 4249/2015 г. на САС е бил освободен от заплащане на държавна такса в размер на 1 814лв. за въззивното производство, то това освобождаване важи до приключване на делото във всички инстанции.
Искането на страната, което е разгледал САС с цитираното определение, има за предмет освобождаване на страната от внасяне на държавна такса за въззивната й жалба /молба с вх.№84391/29.06.2015г./. В рамките на това искане е произнасянето, като изрично е постановено освобождаване от заплащане на такса за въззивното обжалване, предвид прекомерния размер на таксата в сравнение с доходите на молителя. Жалбоподателят е имал възможност да подаде молба за освобождаване от такси и разноски и за производството пред касационната инстанция при подаването на касационната си жалба, или по-късно – в дадения му от съда срок за отстраняване на тази нередовност по жалбата. С разпореждането от 23.11.2016г. за оставяне на касационната жалба без движение, жалбоподателят е бил уведомен от администриращия съд, че дължи такса за касационното производство и след като в едноседмичния срок не е предприел съответните процесуални действия по внасянето й, или подаване на ново искане по чл.83, ал.2 ГПК, правилно касационната жалба е върната.
В случая, позоваването на мотивите към т.12 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е некоректно, тъй като в същите е разяснено, че при направено искане за освобождаване от такса при обжалване на съдебен акт, съдът може да направи преценка доколко страната разполага с достатъчно средства да заплати не само таксите и разноските по жалбата, но и въобще дължимите такива в съдебното производство. Когато намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, съдът може да я освободи от заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение ще е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. По настоящото дело, съдът е приел, че жалбоподателят не разполага с възможност за заплащане на държавна такса единствено в производството пред въззивната инстанция и го е освободил само от това му задължение. Поради това, както се посочи и по-горе, страната е имала възможност да направи ново искане по чл.83, ал.2 ГПК при подаването на касационната си жалба, но процесуални действия не са предприети в установените от закона срокове. Касационната жалба е нередовна и правилно администриращият съд е разпоредил връщането й, съгласно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 вр. с чл.284, ал.3, т.4 ГПК. Исканията, направени с настоящата частна жалба, за връщане на делото на САС и даване възможност и допълнителен срок на жалбоподателя да направи ново искане по чл.83, ал.2 ГПК са заявени несвоевременно, извън процесуалните срокове и не могат да бъдат разгледани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.12.2016г., постановено по възз.гр.д. № 1980/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.