1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр.София, 08 февруари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 147 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. з.о.н.п. и. срещу въззивно решение №213 от 29.07.2015г., постановено по възз.гр.д. №173/2015г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която като е потвърдено решение №73 от 20.02.2015г. по гр.д.№1065/2013г. на Окръжен съд – Плевен, е отхвърлено мотивираното искане по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на описаното движимо, недвижимо имущество и парични суми от ответниците С. С. М., В. Г. М. и С. С. М..
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд в тази му част е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по множество въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС се свеждат до следното: 1/ Какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност; необходимо ли е да се установи пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество; липсата на законен източник на доходи достатъчно условие ли е, за да се постави конфискация на проверяваното имущество; следва ли момента на извършване на престъпното деяние да се счита за момент на придобиване на имущество от престъпна дейност; 2/ Може ли искът по чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ да бъде предявен като самостоятелно основание, без да е необходимо разглеждането му само във връзка с чл.7 ЗОПДИППД /отм./; 3/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доводи и възражения на страните, да извърши оценка и анализ на доказателствата и да изложи мотиви. По тези въпроси касаторът счита, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР№7/2013г. на ОСГК и решения на ВКС, ГК по чл. 290 ГПК.
Ответниците по жалбата – С. М., В. М. и С. М., представлявани от адв.Ж.Н., в писмен отговор поддържат становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Ответникът С. С. М. е подал и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е уважено мотивираното искане на К. и е постановено отнемане в полза на държавата на равностойността на отчуждени движими вещи – ремарке за товарен автомобили и товарен автомобил „Ш. М.”, съответно за сумите – 374 лв. и 8 474 лв. В тази част се твърди незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими – подадени са в законоустановените срокове, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване в жалбата на К., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
По делото е установено, че ответникът С. С. М. е осъден за две групи престъпления, попадащи в обхвата на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, вр. с §3 ПЗР на ЗОПДИППД /отм./. Първите са извършени в периода 1996г. -1997г. и касаят получен без правно основание данъчен кредит в размер общо на 5 176.26 деном.лева, които са възстановени от лицето в хода на наказателното производство и опит за получаване на данъчен кредит в размер на 52.43 деном.лева. Втората група престъпления е за придобиване и държане без надлежно разрешение на огнестрелно оръжие и касае периода 2004г. – 2010г. Периодът на проверката обхваща времето от м.ІХ.1988г. до м.Х.2013г., за който от събраните по делото доказателства и приетите експертни заключения е установено, че ответниците са придобили имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. За да отхвърли искането по чл. 28 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ на К., с изключение на двете парични суми, представляващи равностойност на отчуждени от ответника М. товарно ремарке и товарен автомобил, съдът е приел, че по отношение на останалото имущество на ответниците, не се установява наличието на кумулативно изискуемата предпоставка по чл.3 ЗОПДИППД /отм./ – наличието на пряка или косвена връзка между придобитото през проверявания период имущество и конкретната престъпна дейност, за която ответникът е осъден с влязла в сила присъда и споразумение с характер на влязла в сила присъда; че в случая от анализа на доказателствата по делото не може да се направи основателно предположение, че изследваното имущество е придобито с доходи именно от престъпната дейност; както и че престъпленията, свързани с държане на огнестрелно оръжие не са от категорията генериращи финансов ресурс, а тези за неправомерно получен данъчен кредит са извършени в отдалечен период от време /1996г. -1997г./, който логически не може да се свърже с имущества, придобити десет и повече години след това. Освен това съдът е изследвал и анализирал доходите на ответниците за времето, когато са извършени първите престъпления, посочвайки, че същите са разполагали със значителни средства и доходи от търговска дейност /многократно надвишаващи разходите им/ и са имали възможност да придобият имуществото, чието отнемане се иска – т.е. източникът на доходи е установен, което изключва презумпцията по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Препращайки, на основание чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил и собствени фактически и правни изводи относно конкретната липса на предпоставките по чл.4 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на посоченото в искането на К. имущество.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба, предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените в изложението на К. правни въпроси са от значение за изхода на спора, но същите не са решени от въззивния съд в отклонение със задължителна съдебна практика.
С Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е необходимо е да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. Срокът по същата разпоредба е възможният, в който може да се извърши проверката от К., но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност.
Тълкуването на чл. 3 ал. 1 и чл. 4 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД /отм./ в обжалваното решение не противоречи на разясненията, дадени в ТР № 7/2013г. на ОСГК на ВКС и в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /вкл. представените от касатора/, поради което не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съдебната практика е константна в разбирането си, че хипотезата на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност; а ал.2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица. Нормите на ЗОПДИППД /отм./, касаещи предметния обхват на отнемането са със санкционен характер, поради което не могат да се тълкуват разширително, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Следва да се отбележи, че интерпретацията на касатора по фактите и доказателствата, съдържаща се в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, няма отношение към процедурата по чл. 288 ГПК. Несъгласието на страната с фактическите и прави изводи на въззивната инстанция, само по себе си, не е основание за допускане на касационно обжалване, както е прието с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и многократно е разяснявано. От значение е какво е постановил въззивният съд в обжалваното решение, съответно при изграждане на фактическите и правни изводи – дал ли е разрешение по правен въпрос, който противоречи на задължително тълкуване, или по същия въпрос се установява противоречива съдебна практика, или разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Ето защо, в случая по поставените правни въпроси не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Твърденията на К., касаещи неправилността на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалният закон, представляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК.
При така възприетото, съгласно разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на С. С. М. не следва да бъде разглеждана.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №213 от 29.07.2015г., постановено по възз.гр.д. №173/2015г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.