4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 20 юни 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5475 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16681/02.11.2016г. подадена от [фирма] – [населено място], чрез адв.Б. В., срещу въззивно решение №ІІ-92/30.09.2016г., постановено по възз.гр.д. №1407/2016г. на Окръжен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение №1083/04.07.2016г. по гр.д.№580/2016г. на РС – Бургас, са уважени исковете на В. Р. Г. по чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса – възможно ли е мотивите на заповедта на работодателя, с която се прекратява трудовото правоотношение със служителя на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ да бъдат доизяснявани в хода на производството чрез представянето на доказателства, относими към датата на издаване на заповедта.
Ответникът по касационната жалба В. Р. Г., представляван от адв. Т.Ш., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, а алтернативно – че жалбата е неоснователна. Претендира заплащане на разноски за касационното производство в размер на 500 лв.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да уважи предявените от В. Г. искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно на посоченото в уволнителната заповед основание по чл.328 ал.1 т.5 КТ. Изяснено е, че ищецът е работил на длъжност „рулеви” на пасажерски кораб „Д.”, като в оспорената заповед работодателят освен цифровото възпроизвеждане на основанието за уволнение, като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение е посочил, че работникът нарушавал трудовата дисциплина, не спазвал чл.10, т.4 от трудовия договор, което създало предпоставки за уронване престижа на фирмата пред митнически и гранични власти. В хода на делото ответникът въвел твърдения /във връзка с които са разпитани свидетели/, че през м.октомври 2015 г. била заловена голяма пратка контрабандни цигари и работникът бил съпричастен към тази контрабанда.
При тези данни, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като в уволнителната заповед работодателят не е посочил конкретно какви качества ищецът не притежава, което препятства едновременно защитата на работника и възможността съдът да провери дали тези качества в действителност са необходими за точното изпълнение на възложената трудова функция и че те наистина обективно отсъстват у работника. Направен е извод, че действителните причини за уволнението се базират на твърдяни и доказвани от работодателя в хода на производството дисциплинарни нарушения, допуснати от работника. Подобно неизпълнение на трудови задължения от страна на ищеца, съдът е посочил, че не може да се квалифицира като обективно и безвиновно поведение, дължащо се на липса на конкретни качества и умения, необходими за изпълнение на трудовата функция, поради което установяването на такива обстоятелства е без значение за фактическия състав на уволнението по чл.325, ал.1, т.5 от КТ.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Поставеният от касатора въпрос е неотносим, тъй като формулировката му предполага, че качествата, които липсват на работника или служителя, са посочени по някакъв начин от работодателя в документ, достигнал до знанието на другата страна по правоотношението, но посочването е непълно, неточно и се нуждае от доизясняване в хода на съдебното производство. В разглеждания случай обаче, изобщо отсъства, както в заповедта, така и в друг документ, каквото и да е посочване на липсващите качества на работника. Вместо това, заповедта съдържа общо позоваване на неиндивидуализирани дисциплинарни нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че по приложението на нормата на чл.328 ал.1 т.5 КТ има създадена задължителна съдебна практика, която константно приема, че безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение предпоставя обективна липса на качества у работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, която може да се дължи на недостатъчна образованост и подготовка, на липса на опит или природни дадености /схватливост, концентрация, сръчност, комуникативност и пр./. Наличието на това основание за уволнение във всеки отделен случай се преценява конкретно и с оглед изискванията на изпълняваната трудова функция. Когато твърди, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, по смисъла на чл.328 ал.1 т.5 КТ, работодателят трябва да посочи липсващите качества в заповедта си, или в друг акт, стигнал до знанието на другата страна по правоотношението, за да е възможна проверката дали те в действителност са необходими и дали наистина отсъстват у работника. В този смисъл, заповедта за уволнение трябва да бъде мотивирана / в с.см. – решение № 202/ 19.06.2012г. по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., решение № 318/11.11.2014г. по гр. д. № 1201/2014г., IV г. о., решение № 81/08.05.2012г. по гр. д. № 1363/ 2010 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Ако тя съдържа единствено възпроизвеждане на законовия текст, то уволнението е незаконно и само на това основание. Неизлагането на мотиви в заповедта /или в друг документ/ не може да се преодолее чрез въвеждане на доводи и представяне на доказателства за липсващите качества за първи път в производството по трудовия спор, защото работникът или служителят се поставя в неизвестност относно конкретните причини, предизвикали прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ и в невъзможност да организира защитата си пред съда.
Атакуваното въззивно решение съответства на цитираната задължителна съдебна практика, поради което не са налице предпоставки за допускането му до касационен контрол, още по-малко на релевираното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за което изложението не съдържа никаква аргументация.
При този изход на делото на ответната страна по жалбата следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на сумата 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-92 от 30.09.2016г., постановено по възз.гр.д. №1407/2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на В. Р. Г. от [населено място], [улица] ет.2, разноски за тази инстанция в размер на сумата 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.