4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр.София, 06 юни 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1857 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. М., представляван от адв. Д. Н., срещу въззивно решение №93/15.02.2016г., постановено по възз.гр.д. №1010/2015г. на Софийски окръжен съд, с което като е отменено решение №228/06.10.2015г. по гр.д.№467/2015г. на Ихтиманския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] – [населено място] баня обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска отмяната му. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС, касаят императивните изисквания на закона за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195 КТ/ и сроковете, в които е допустимо да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина /чл.194 КТ/.
Ответната страна по жалбата, представлявана от адв.В. А., в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като въпросите свързани с приложението на нормите на чл.194 и чл.195 КТ не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „машинен оператор“ е законосъобразно прекратено, поради допуснато от ищеца тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в кражба на имущество на работодателя през периода м.01.-м.05.2015г. Посочено е, дисциплинарната процедура, уредена в чл. 193 – чл.195 КТ е спазена – наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено след изискване и получаване на писмените обяснения на служителя, с мотивирана писмена заповед /препращаща към друг документ, доведен до знанието на М./, в която са посочени нарушителят, нарушението, периода на извършване, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, при съблюдаване на критериите по чл. 189 КТ. Съобразено е също, че в писмените обяснения на работника се съдържа признание на извършеното от него нарушение, както и че този документ, преценен в съвкупност с останалите доказателства по делото обосновава извод за наличие на всички законови предпоставки за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение. По въведените от ищеца възражения за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на конкретна дата на извършване на нарушението и неспазване на сроковете по чл.194 КТ, съдът е посочил, че с оглед спецификата на работата, механизма на осъществяване на нарушението и обстоятелствата, при които то е открито и станало известно на работодателя, достатъчно за индивидуализацията на нарушението е било посочването на периода на извършването му; както и че наказанието е наложено в срока по чл.194 ал.1 КТ – нарушението е открито на 27.05.2015г., а оспорената заповед е издадена на 01.06.2015г. В заключение е прието, че предявените от работника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ са неоснователни и са отхвърлени.
При тези решаващи мотиви, формулираните в изложението на касатора въпроси, касаещи приложението на нормите на чл.194 и чл.195 КТ, са правно релевантни, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. По проблема за необходимите реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, респ. за нейното мотивиране, съществува многобройна задължителна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Константно е разбирането, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник или служител. Мотивирането на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189 ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността за защита на наказаното лице в хода на съдебното производство по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на предвиденото от законодателя в чл. 195 ал.1 КТ съдържание (в т. см. – решения по гр. дело № 264/2009 г. ІІІ г. о., по гр. дело № 1208/2009 г. ІV г.о., по гр. дело № 1579/2011 г. ІІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК). В Решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о. ВКС, Решение №30/08.02.2012г. по гр.д.№388/ 2011г. ІІІ г.о., Решение №69/07.05.2013г. по гр.д.№372/2012г. ІV г.о., Решение №102/12.03.2014г. по гр.д.№5501/2013г. ІV г.о. на ВКС и др., е прието също, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период от време, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му.
В случая, в текста на уволнителната заповед изрично е посочен периода на извършване на нарушението /кражба на имущество на работодателя/ – м.януари – м.май 2015г., открито при случайна проверка на видеозаписите от охранителните камери на обекта; докладната записка от лицата, установили извършеното от ищеца е доведена до знанието на работника, а обясненията му са дадени във връзка с фактите, изложени в нея и в хода на откритата дисциплинарна процедура.
Въпросът, свързан със сроковете, в които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, също не обуславя допускането на касационния контрол. Нормата на чл.194 ал.1 КТ е ясна, по приложението й има създадена безпротиворечива задължителна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. При безспорно установеното, че нарушението е открито и станало известно на работодателя на 27.05.2015г., то очевидно издаването на 01.06.2015г. на заповедта за дисциплинарно уволнение е в рамките на установените от нормата на чл.194 ал.1 КТ срокове за осъществяване на дисциплинарната отговорност – 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Останалите доводи в изложението на касатора съставляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд и за необоснованост на атакувания съдебен акт, поради което същите са относими към касационните основания по чл.281 т. 3 ГПК и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №93 от 15.02.2016г., постановено по възз.гр.д. №1010/2015г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.