6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 143
гр. София, 16 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 643 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 118910/20.09.2016 г. на Р. К. Р., представлявана от адв. Р. Н., против въззивно определение № 18252/25.07.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 8662/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 30.05.2016 г. по гр.д. № 31616/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е разпоредено връщане на молбата на жалбоподателката за приемане за съвместно разглеждане в делбеното производство на претенцията й по сметките за сумата 8 600 лв., представляваща извършени в делбения имот подобрения.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение. Поддържа се, че незаконосъобразно съдът е разпоредил връщане на молбата по чл.346 ГПК, вместо с решението си във втората фаза на делбата да се произнесе по основателността на редовно предявената претенция по сметките.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за характера на производството по чл.346 ГПК – дали то е самостоятелно или представлява част от производството по делба и за изискването претенцията по сметките да е в достатъчна степен индивидуализирана и конкретизирана с оглед доказването, за да може съдът да я приеме за разглеждане и да се произнесе по облигационните отношения свързани със съсобствеността, предмет на делбата, респ. и за съответното приложение на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК.
От ответните страни по частната жалба – Е. С. А. и М. С. Р. – в едноседмичния срок не е постъпил отговор.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
В производството по гр.д. № 31616/2012 г. по описа на Софийския районен съд, по предявения от Е. С. А. против Р. К. Р. и М. С. Р. иск за делба, с влязло в сила решение № II-70-141/20.11.2014 г. делбата между съделителите е допусната при съответните квоти по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в [населено място], [жк], [улица], бл. 107 А, ет. 4, с площ от 55,07 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 24, с площ от 4, 87 кв.м., ведно с 3.992 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо самостоятелен обект – сграда, с идентификатор 68134.1105.26.1.12. С писмена молба вх. № 1054551, представена в първото по делото открито съдебно заседание на 07.04.2016 г. във фазата по извършване на делбата, жалбоподателката Р. Р. е заявила за разглеждане претенция за заплащане стойността на извършени през 2014г. подобрения и ремонти в делбения имот, конкретизирани по видове и стойност по пера, като е посочено, че работите са завършени на 31.03.2014 г. В същото съдебно заседание на 07.04.2016 г., съдът е приел за разглеждане претенцията по сметки, квалифицирайки я по чл.30 ал.3 ЗС. Дадени са и указания на страната кои обстоятелства и факти по претенцията за подобрения се нуждаят от доказване – вид и обем на работите, дали са извършени със знанието и без противопоставянето на другите двама съсобственици, период на извършването на СМР и др. Едновременно с това, на ответницата е указано, че в едноседмичен срок с писмена молба с преписи за другите страни следва да уточни цитираните по-горе обстоятелства, като е посочено, че в противен случай молбата по чл.346 ГПК ще бъде върната. С последващо определение от 30.05.2016г. районният съд е постановил отказ за съвместно разглеждане на претенцията по сметки на Р.Р., посочвайки, че въпреки указанията молбата по чл.346 ГПК е останала неконкретизирана.
Въззивният съд е потвърдил определението на районния съд, като е приел, че констатираните от съда нередовности на молбата по чл. 346 ГПК не са отстранени в дадения едноседмичен срок и същата подлежи на връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК, доколкото уточняването на посочените факти е необходимо с оглед задължението на съда да определи правната квалификация на претенциите по сметките.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, налице са предпоставки за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението процесуалноправен въпрос, касаещ изискването претенцията по сметките да е в достатъчна степен индивидуализирана и конкретизирана с оглед доказването, за да може съдът да я приеме за разглеждане и да се произнесе по облигационните отношения свързани със съсобствеността, предмет на делбата.
Създадената по приложението на чл.346 ГПК задължителна съдебна практика е константна в разбирането си, че по своята правна същност, искът по чл.346 ГПК представлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Безпротиворечиво ВКС е приемал /напр. – решение № 191/29.10.2014 г. по гр.д. № 2299/2014 г., I г.о., решение № 242/21.12.2015г. по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., решение № 146/19.07.2013г. по гр. д. № 1725/2013г., II г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК; определение № 486/08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 437/2012 г., I г.о., определение №575/13.12.2016г. по ч.гр.д.№4829/2016г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и др./, че претенциите по сметки, преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание и трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право – фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл.346 от ГПК е създаден облекчен ред – няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл.127 и чл.128 ГПК.
Съсобственик, който твърди, че е извършил подобрения в съсобствения имот, трябва да индивидуализира претенцията си чрез посочване на вида и характеристиката им, времето на извършване и дали са направени със съгласие на останалите съсобственици, или при изричното им противопоставяне, предвид различното правно основание, на което могат да се претендират /чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 61 или чл. 59 ЗЗД/. В случай, че тези изисквания не са спазени, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, а ако е насрочено съдебно заседание и страната присъства, могат да се зададат при необходимост и доуточняващи въпроси. Само ако и тогава не може да се изясни претенцията по сметки, съдът следва да я остави без разглеждане. В този смисъл, няма съмнение, че като самостоятелен имуществен иск и претенцията по сметки по чл.346 ГПК, въпреки предвидения от законодателя облекчен ред по предявяването й в производството по делбата, следва да отговаря на изискванията за редовност, касаещи индивидуализацията на спорното право. Ако страната не е спазила тези изисквания, чрез посочване на правнорелевантните факти, обстоятелства и петитум, въпреки дадените й от съда указания, то разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК намира съответно приложение, като претенцията по сметки се оставя без разглеждане, респ. когато искът е предявен в писмена форма, съдът не допуска процесуално нарушение постановявайки разпореждане за връщане на подадената молба на подателя й.
На следващо място, следва да се посочи, че практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/68 г. на ОСГК и ППВС № 6/1974 г. Отношенията между съсобствениците във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от различните условия, при които са извършени подобренията и от условията, при които съсобственикът подобрител е упражнявал фактическа власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици. Когато съсобственикът е извършил подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако липсва такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60 и сл. ЗЗД), а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл.59 ЗЗД. Ако съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените подобрения се уреждат по правилата на чл.72 – чл.74 ЗС. Задължение на съда е да определи правната квалификация на предявения иск, като определи характера на претендираните строителни работи, в качеството на владелец или на държател, съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, респ. въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, атакуваното определение на въззивната инстанция е неправилно и следва да се отмени.
Исковете по сметките за заплащане стойността на направени от жалбоподателката подобрения в допуснатия до делба недвижим имот са предявени с писмена молба в преклузивния срок по чл.346 ГПК – в първото по делото заседание след допускането на делбата /07.04.2016 г./. Претенцията е в достатъчна степен индивидуализирана и конкретизирана – посочен имотът, в който се претендира, че са извършени подобренията и ремонтите; уточнено е, че последните са довели до увеличаване стойността на делбения имот; описани са по пера и видове съответните строително-монтажни работи; посочена е стойността на всяка от претенциите и периода на извършването им / м.март 2014 г./. Направено е и искане за назначаване на съдебно-техническа оценителна експертиза, която е и допусната от съда в с.з. от 07.04.2016г.
Жалбоподателката не е била длъжна да сочи правна квалификация на претенцията си, както и да определя характера на претендираните строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за имота и кои – подобрения/, тъй като определянето им е задължение на съда. Претенцията е в достатъчна степен конкретизирана, поради което липсват пречки за приемането й за разглеждане в делбеното производство. Що се касае до обстоятелството дали извършените СМР в имота са предприети със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, респ. въпреки противопоставянето им, дадените от съда указания са противоречиви и взаимно изключващи се, поради което не съставляват основание за санкция на страната при неизпълнението им. В с.з. от 07.04.2016г. РС първо е приел за разглеждане претенцията по сметките, квалифицирайки я по чл.30 ал.3 ЗС, после е указал на съделителката, че за горните обстоятелства следва да ангажира доказателства, тъй като е в нейна тежест да ги установи; а с третото протоколно определение в същото съдебно заседание установяването на фактите е поставено като условие за редовност на претенцията по сметките, въпреки че пак в това заседание е допусната поисканата в молбата по чл.346 ГПК съдебно-техническа експертиза. Депозитът за експертизата е внесен от жалбоподателката и заключението е изготвено. Едва след тези процесуални действия, с последващо определение, произнесено в закрито съдебно заседание от 30.05.2016г., съдът е счел, че молбата по чл.346 ГПК е нередовна, тъй като указанията, дадени в съдебното заседание от 07.04.2016г. /в което страната не е присъствала и не е била представлявана/ не са изпълнени. Действията на съда, предвид изложеното в отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, са процесуално незаконосъобразни, а като е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявената от Р. Р. претенция по сметките.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18252/25.07.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 8662/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 18252/25.07.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 8662/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 30.05.2016 г. по гр.д. № 31616/2012 г. на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената от Р. К. Р. претенция по чл.346 ГПК по сметките.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.