1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 791
гр. София, 10.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 60021 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. П. и [фирма] чрез управителя си П. Р. П., представлявани от адв. М. Д., срещу Решение № 7/08.02.2016 г., постановено по възз.т.д. № 342/2015 г. по описа на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено Решение № 267/05.08.2014 г., постановено по т.д. № 129/2013 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е прието за установено, че ответните страни – [фирма], представлявано от П. Р. П. и П. Р. П. дължат солидарно на [фирма] по договор за инвестиционен кредит № 07-0031/17.05.2008 г. сумите: 1/ 68 900, 20 евро, представляваща просрочена главница по договора; 2/ 3 819,99 евро – просрочена договорна лихва за периода от 21.02.2012 г. до 10.07.2012 г.; 3/ такси в размер на 291,90 евро и 55, 18 лв.; ведно със законната лихва върху главницатау считано от 11.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 5 111,34 лева – разноски за производството по ч.гр.д. № 5636/2012 г. на Районен съд – Бургас.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, жалбоподателят сочи основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивният съд и в случаите, когато на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, след като подложи на анализ и оценка събраните по делото доказателства и обсъди всички доводи и възражения на страните.
Ответната страна по жалбата – [фирма] – не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
За да уважи предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че по сключен договор за инвестиционен кредит № 07-0031/17.05.2008 г. /и анекси към него/, който поради неплащане на няколко погасителни вноски, с връчени по реда на чл.47 ГПК нотариални покани е обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателят [фирма] и поръчителят П. Р. П., солидарно дължат сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5636/2012 г. на РС – Бургас, а именно: главница в размер на 68 900,20 евро, договорна лихва в размер на 3 819,99 евро и такси в размер на 291,90 евро и 55,18 лв. След съвкупна оценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, на заключенията на съдебно-икономическата експертиза, след обсъждане на направените от страните доводи и възражения, съдът е посочил, че е установена както неиздължената част от кредита, така и липсата на плащане на погасителни вноски след 22.11.2010 г., което по смисъла на чл.3.7.б.”б” и б.”а” от договора за кредит представлява неизпълнение, даващо право на кредитора да обяви предсрочната му изискуемост. В тази връзка са обсъдени сключените между страните споразумение от 13.07.2011г. и Анекс № 5/26.08.2011 г., с който е договорен нов краен срок за погасяване на кредитното задължение, както и връчените две нотариални покани на длъжниците – на 04.04.2012г. и на 24.07.2012г., в които изрично са посочени размерите на дължимите към този момент главница, лихви и неустойка. Изяснено е също, че установителният иск е предявен от ищеца в рамките на срока по чл.415 ал.1 ГПК; а относно възражението на ответника, че договорената сума по кредита не е отпусната, респ. усвоена от дружеството, съдът е посочил, че това възражение се опровергава от всички представени по делото писмени доказателства, в т.ч. и от заключението на експертизата. Мотивите на въззивната инстанция са формирани както в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, така и чрез препращане, на основание чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По поставените от касатора процесуалноправни въпроси е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. Съгласно приетото по т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд има задължение да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди, или да отмени решението на първата инстанция. След обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение.
На следващо място, константно ВКС на РБ е приемал, че при действието на новия ГПК от 2007г., предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, може да се използва, ако е налице съвпадение на фактическите и правните констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност /т.е. на диспозитива/ на двете инстанции. Разпоредбата на чл.272 ГПК по никакъв начин не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и не освобождава въззивната инстанция от задължението й да се произнесе по спорния предмет на делото в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК. Между мотивите на първоинстанционния съд, които чрез препращането са станали част от мотивите на въззивното решение, и приетото от въззивния съд в отговор на оплакванията и доводите във възивната жалба, не следва да има никакво противоречие. Излагането на ясни, убедителни, без съдържателни противоречия и празноти мотиви, при съблюдаване на съдопроизводствените правила по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, е задължение на въззивния съд и в случаите, когато той прилага нормата на чл.272 ГПК. В този смисъл са – решение № 157/ 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, II т.о., решение №134/ 30.12.2013г. по т.д. №34/ 2013г. ІІ т.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/ 2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о. решение № 187/07.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
В случая въззивната инстанция не се е отклонила от задължението си да изложи свои собствени мотиви по правния спор, включително ползвайки процесуалната възможност по чл.272 ГПК. Мотивите на въззивното решение отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. В тях се съдържа анализ, оценка и обсъждане на представените по делото доказателства, отговор на възраженията и доводите на страните, респ. собствени фактически и правни изводи по съществото на предмета на спора. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на производството по чл.288 ГПК. По такива въпроси ВКС дължи произнасяне, ако касационното обжалване бъде допуснато на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, каквито предпоставки в случая не са налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 7/08.02.2016 г., постановено по възз.търг.д. № 342/2015 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.