4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр.София, 20 октомври 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора……
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2370 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 17650/04.04.2016 г. на П. В. К. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение №1016/16.03.2012г., постановено по гр. д. № 2614/2011 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с решение от 03.07.2012г. по възз.гр.д.№1222/2012г. на ОС – Варна. Сочи се, че е налице основанието по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК – ново обстоятелство, обективирано във влязлото в сила на 20.01.2016г. въззивно решение №1931/23.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №1775/2015г. на ОС – Варна. Моли се съдът да уважи молбата и да отмени атакувания съдебен акт.
В срока по чл.306 ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по молбата – [фирма] – [населено място], в който са изожени доводи за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на подадената молба за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и изложените в нея доводи, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от активно легимирано лице и в срока по чл.305 ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за отмяна на атакуваното решение на релевираното основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
С влязлото в сила на решение по гр. д. № 2614/2011 г. на РС – Варна е прието за установено, че П. К. дължи на [фирма], чийто правоприемник е [фирма] – В., заплащането на потребена и отчетена по дневна тарифа електрическа енергия за периода от 31.05. 2007г. до 31.05.2009г. В мотивите на решението си, разглеждайки твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът е приел, че ищецът и ответникът са в договорни отношения от 1996г., но не е установено потребителят – абонат да е заявявал промяна в тарифността на мерене на електроенергията нито при първоначалното присъединяване към електропреносната мрежа, нито впоследствие в периода 2004г. – 2012г.
В молбата си за отмяна молителят твърди, че след влизане в сила на атакувания съдебен акт е възникнало ново обстоятелство, което се установява от представеното въззивно решение №1931/23.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №1775/2015г. на ОС – Варна. С цитираното решение по предявен от П. К. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД срещу друго дружество – [фирма] – В., последното е осъдено да приведе измерването на доставената на абоната електроенергия, съгласно сключения през 1996г. договор, чрез двутарифно отчитане по скали /дневна и нощна/. Според молителя, установеното във връзка с договорните отношения между страните в по-късно заведеното дело, представлява ново обстоятелство, което е от значение за правния спор и не е могло, а е следвало да бъде взето предвид от съда, постановил решението, чиято отмяна се иска.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната и при полагане на дължимата грижа, не е могла да се снабди своевременно. Следователно, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.
По смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК нови обстоятелства /съответно нови писмени доказателства/ са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела, или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Нововъзникнали факти обаче /такива, осъществили се след приключване на устните състезания/ не са основание за отмяна на влязло в сила решение, защото те не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл.303 и сл. ГПК. Отделно от това, твърдения за допуснато от съда нарушение на материалния закон, както и доводи за необоснованост на фактическите констатации, на които се основава влязлото в сила решение, респ. за изграждането им в нарушение на правилата на ГПК, в производството по чл.303 и сл. ГПК не е допустимо да се обсъждат. Такива оплаквания могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но не и в извънинстанционното произовдство, развиващо се след влизане на решението в сила.
В случая, молителят се позовава на нововъзникнали факти и доказателства за тях, които не обуславят приложението на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Правният спор, предмет на възз.гр.д.№1775/2015г. на ОС – Варна, е заведен и приключил след постановяването и след влизането в сила на решението, чиято отмяна сега се иска. Освен това, касае се за дела между различни страни и с различен предмет, а доколкото е налице връзка, тя се свежда до приетото за доказано, респ. за недоказано, в мотивите на двете решения по отношение тълкуването на представения като писмено доказателство и в двете съдебни производства – договор от 26.02.1996г., в т.ч. настъпилите в него последващи промени предвид действалите за изследвания период Общи условия за потребителите на електроенергия. В тази връзка следва са се отбележи, че доказателствените средства, както и правилата за това въз основа на какви доказателства съдът следва да приеме за доказани определени факти и обстоятелства са въпроси, относими към правилността на решението. Мотивите на съдебен акт по друго дело в частта за доказателствената стойност на определени документи и за приетите за доказани или недоказани факти, по начало не са доказателства, въз основа на които съдът, след отмяната, би могъл да постанови решение по съществото на спора. Същевременно, влязло в сила решение би представлявало основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, но при наличието на визираните в закона предпоставки – да е между същите страни, за същото искане и на същото основание, които в случая не са налице.
Не на последно място, както се посочи и по-горе, доколкото в молбата се твърдят нововъзникнали факти, обективирани във влязлото в сила на 20.01.2016г. въззивно решение №1931/23.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №1775/2015г. на ОС – Варна, респ. ако молителят счита, че те са породили права за него, същите могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение за производството по чл.303 и сл. ГПК.
Предвид изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответната страна в производството [фирма] в писмена молба от 30.09.2016г. е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 600лв., като е представила и списък по чл.80 ГПК. Съгласно нормата на чл.78 ал.5 ГПК искането е допустимо, основателно и следва да се уважи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 17650 от 04.04.2016 г. на П. В. К. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение №1016/16.03.2012г., постановено по гр. д. № 2614/2011 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с решение от 03.07.2012г. по възз.гр.д.№1222/2012г. на ОС – Варна.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.5 ГПК П. В. К., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], да заплати на [фирма] – [населено място], юрисконсултско възнаграждение за производството в размер на сумата 600 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.