1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр.София, 07 април 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1169 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. п. – В. Т. и на С. Д. К., представляван от адв.М.Н., срещу въззивно решение №305/07.12.2015г. постановено по възз.гр.д.№334/2015г. на Апелативен съд – Велико Търново. П. обжалва решението в частта, с която на К. е присъдено на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 4 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2014г. до окончателното изплащане. Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над сумата 4000 лева до предявения размер от 30 000 лева.
В касационните жалби са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваните му части.
В изложенията си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и двамата жалбоподатели поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото правен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди; както и за необходимостта от установяване на причинна връзка между твърдените вреди и воденото наказателно производство. Сочат се основания за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Установено е, че на 13.02.2013г. срещу С. К. е било повдигнато обвинение за извършено документно престъпление по чл.309 ал.1 НК /преправяне съдържанието на частен свидетелстващ документ – протокол от проведено общо събрание на етажните съсобственици и употреба на този документ по гражданско дело пред РС – В.Т./. По образуваното наказателно дело, с влязло в сила решение №20/20.03.2014г. по възз.анхд №34/2014г. на ОС – Велико Търново, ищецът е оправдан напълно по повдигнатото му обвинение. Като е съобразил продължителността на наказателното производство /една година и три месеца, вкл. времето, през което е проведено делото по искането на прокуратурата за възобновяване на наказателното производство/, взетата мярка за неотклонение /подписка/ и тежестта на обвинението, съдът е направил извод, че е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /ред., изм. с ДВ бр.98/2012г./ за ангажиране отговорността на ответника за вредите, причинени на ищеца. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици и отражението върху личния и социален живот, на С. К. е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, а претенцията за разликата до сумата 30 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Наличието на причинно-следствена връзка между осъществилия се особен деликтен състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и настъпването на установените неимуществени вреди, както и техния вид, характер и интензитет, са подробно обсъдени от въззивния съд при изследване на обстоятелствата, представляващи основанието на предявения иск.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, поставеният в изложенията на касаторите материалноправен въпрос, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни.
Конкретно при исковете по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са – тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение; други, наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на лицето, респ. върху неговото физическо и психическо състояние, на личния и социалния му живот и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от деликта. Паричното обезщетение трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост и следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай.
Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационния контрол.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №305 от 07.12.2015г., постановено по възз.гр.д.№334/2015г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.