1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр.София, 24 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 589 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. П.Н., срещу въззивно решение №369 от 27.10.2015г., постановено по възз.гр.д. № 404/2015г. на Окръжен съд – София, с което е потвърдено решение №4/19.02.2015г. по гр.д.№282/2014г. на РС – Сливница. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу адвокат Е. М. Н. за заплащане на основание чл.51 ЗА на обезщетение за вреди в размер на сумата 7 759.30 лева, причинени от неизпълнението на сключен договор за процесуално представителство и защита по гр.д.№28965/2012г. по описа на СРС.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Представено е изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, в което са изложени доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.51 и чл.40 ал.2 ЗА и уточнени от състава на ВКС /съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/, а именно: 1/ представлява ли неполагане на дължимата грижа от страна на адвоката – повереник за защита правата на доверителя, неявяването му в открито съдебно заседание, поради ангажираност по друго дело и липсата на преупълномощаване на друг адвокат да го замести и извърши необходимите правни и фактически действия за осуетяване реализирането на насрещно субективно право; 2/непредставянето по делото на писмени доказателства, с които адвокатът разполага и предоставени му своевременно от страната, съставлява ли виновно неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл.51 ЗА. По тези въпроси страната твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика – решение №227/19.08.2013 по гр.д.№1166/2012г. IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; както и че същите се решават противоречиво от съдилищата – представено е решение 2213/27.12.2013г. по гр.д.№4778/2013г. на РС – Русе, за което обаче липсват данни дали е влязло в сила.
Ответникът по жалбата Е. Н., представляван от адв.Н.А., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.51 ЗА, тъй като тази отговорност възниква само, ако неблагоприятният за представляваната страна резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право, или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяване на съответна процесуална възможност. В случая е установено, че по гражданско дело №28965/2012г. на СРС с предмет предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ от уволнения работник срещу работодателя – [фирма] – [населено място], последният е упълномощил адвокат Е. Н. да осъществи процесуално представителство и защита пред СРС и СГС. Претенциите на работника са уважени, като съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в нея основание – чл.325 ал.1 т.9 КТ – е незаконосъобразна, тъй като в представеното по делото експертно решение на ТЕЛК, въпреки отбелязаните като противопоказни условия на работа – такива с физически натоварвания, йонизираща и токсична среда, в заключението изрично е посочено, че освидетелствуваното лице може да продължи да изпълнява досегашната си работа. В тази връзка, съдът е посочил, че уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.9 КТ изисква, на първо място – да се установи обективна невъзможност на заболялото лице да изпълнява досегашната си работа; а на второ място – липсата на подходяща работа в предприятието на работодателя, предвидена за трудоустроени лица. С оглед заключението на ТЕЛК, че работникът, въпреки определения процент нетрудоспособност и преминалото заболяване, може да продължи да изпълнява досегашната си работа, съдът е направил извод, че уволнението е незаконосъобразно и само на това основание. Като допълнително съображение е посочено, че работодателят не е представил и доказателства за броя на работещите в предприятието му на трудов договор, което е относимо към установяване на факта дали той има задължение да поддържа определен брой работни места за трудоустроени лица. Въззивната инстанция, произнасяйки се по жалбата на дружеството, е потвърдила решението на РС.
По настоящото дело, имащо за предмет наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на адвокат Е. Н. по реда на чл.51 ЗА, изводът за неоснователност на предявения иск е основан на разбирането, че с изготвянето на отговор на исковата молба и представяне на писмените доказателства към него, както и на въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, пълномощникът е извършил необходимите процесуални действия за защита правата на доверителя си. Посочено е, че неявяването на пълномощника в единственото открито съдебно заседание пред РС, при нередовна процедура по призоваване и поради служебна ангажираност по друго /наказателно/ дело, както и непредставянето на въпросната справка от НАП, съдържаща данни за регистрираните от дружеството-работодател трудови договори, в указания в доклада на съда срок, не са в причинна връзка с неблагоприятния изход от трудово-правния спор. В тази връзка е направен и изводът, че адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и съответно не може да отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат. Неговата отговорност може да се ангажира само в случаите, когато е налице причинна връзка между пропуска да се извърши определено процесуално действие и този неблагоприятен за представляваното лице резултат, каквато причинна връзка в случая не е установена.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на касационната жалба. Поставените в изложението въпроси, касаещи предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на адвоката, съгласно чл.51 ЗА, са правно релевантни, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика. Както с приложеното към касационната жалба решение №227/19.08.2013 по гр.д.№1166/2012г. IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, така и с константната незадължителна практика на ВКС /напр. – решение № 76 от 21.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 619/2007 г., I т. о., ТК/ е приемано, че отговорността на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само, ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа – в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. Няма спор, че със сключването на договора за адвокатска помощ адвокатът-повереник поема задължението за правна защита, а не за определен положителен за представлявания резултат. Ето защо, за да възникне отговорността по чл.51 вр. с чл.40 ал.2 от ЗА, е необходимо адвокатът да е извършил действие, или да е пропуснал да извърши дължимо в защита на доверителя действие, в резултат на което поведение твърдяните вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица в патримониума на увредения. Когато пропускът да се извърши определено процесуално действие, или упражняването на право, не са в причинна връзка с неблагоприятният за страната резултат, имуществената отговорност на адвоката не може да бъде ангажирана. В случая, доколкото по делото е установен пропуск на адвоката Е. Н. във връзка със задълженията му по сключения с ищеца договор, той касае единствено непредставянето на въпросната справка от НАП, съдържаща данни за регистрираните от дружеството-работодател трудови договори, която му е била предоставена преди датата на съдебното заседание пред СРС. Неблагоприятният за страната резултат обаче, не е в причинна връзка нито с неявяването на адвоката в това съдебно заседание, нито с непредставянето на това писмено доказателство пред първата или въззивната инстанция. Незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изведена на базата на записаното в експертното решение на ТЕЛК заключение, че въпреки заболяването си и намалената си трудоспособност, работникът може да продължи да изпълнява досегашната си работа в предприятието на ищеца. При това положение, крайният решаващ извод на въззивния съд за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-адвокат е в съответствие с константната практика на ВКС и не са налице релевираните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 700 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.01.2016г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №369 от 27.10.2015г., постановено по възз.гр.д. № 404/2015г. на Окръжен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.8, ап.69, представлявано от управителя В. Г., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Е. М. Н., с ЕГН – [ЕГН], разноски за тази инстанция в размер на сумата 700 /седемстотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.