1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр.София, 20 декември 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5142 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. П., представлявана от адв.Л. В., срещу определение №5486/26.10.2016г., постановено по възз.ч.гр.д. №780/2016г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при РС – Благоевград да впише договор за продажба на наследство, сключен на 29.07.2016г. между жалбоподателката и А. Д. П., поради несъответствие на представения договор с материалноправните изисквания на нормата на чл.212 ЗЗД.
Жалбоподателката счита обжалвания съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС, се свеждат до следното: какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията; допустимо ли е вписването на акт за правна сделка да се откаже по съображения, че от съдържанието на акта се установява сключването на друг вид договор, за който вписване не е предвидено.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С атакуваното въззивно определение е потвърден отказа на съдията по вписванията при РС – Благоевград да впише представения му договор за продажба на наследство, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, по съображения, че съдържанието на представения за вписване акт не отговоря на изискванията, установени в чл.212 ЗЗД. В тази връзка е посочено, че с извършеното в договора посочване на недвижимите имоти, които се включват в наследството, се „цели прехвърляне на отделни активи, а не на цялото наследство” като съвкупност от права и задължения. При анализа на клаузите по договора е направен извод, че в случая страните са сключили не договор за продажба на наследство, а предварителен договор за продажба на недвижим имот, който не подлежи на вписване.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, налице са предпоставки за допускане на касационния контрол по поставените в изложението на касаторката въпроси.
С разрешението по т.6 от ТР№7/2013г. на ОСГТК е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не е в правомощията на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Съдията по вписванията не може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Не може да се откаже вписването на акт за правна сделка, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена, или не се предвижда вписване. При проверката на формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл.3, ал.1 ПВ), но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в писмена форма (напр. чл.73, ал.5 ТЗ).
Предвид изложеното разрешение на обусловилите изводите на съда процесуалноправни въпроси, обжалваното определение на Окръжен съд – Благоевград е неправилно и следва да бъде отменено.
Приетото от въззивния съд, че поради съдържащата се в т.2 от договора за продажба на наследство конкретизация на недвижимите имоти, включени в наследството, представеният за вписване акт не отговоря на материалноправните изисквания, установени в чл.212 ЗЗД; както и че от съдържанието му е видно, че страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, който не подлежи на вписване, е неправилно. В т.1 и т.3 от представения договор страните са изрично са записали, че предмет на продажба от страна на А. П. е „наследството получено по закон от Д. П., починал на 18.08.2015г.”, което Д. П. купува за сумата 10 000 лв., като в т.1.1 и т.1.2 са конкретизирани и включващите се в наследството недвижими имоти, които са посочени в представеното удостоверение по чл.264 ал.1 ДОПК за данъчна оценка и в нотариален акт №182/1991г. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, като с молбата за вписване са представени изискващите се документи за удостоверяване на обстоятелството, че в наследството има недвижими имоти и за определяне на следващите се такси по вписването.
Няма спор, че договорът за продажба на наследство е двустранен възмезден договор, с който продавачът прехвърля на купувача наследствените си права и задължения, т. е. цялата съвкупност на наследството. Съгласно чл.112, б. „б” ЗС и чл.4, б. „б” от Правилника за вписванията, подлежи на вписване договор за продажба на наследство, в което има недвижим имот /респ. – договорите за продажба на наследство, което не включва недвижими имоти, не подлежат на вписване/. За действителността му се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните – чл.212 ЗЗД, която в случая е спазена. Вярно е, че този вид договор не е необходимо да съдържа описание на имота /чл.6, ал.2 ПВ /, но това не изключва задължението на продавача да установи, че в наследството се включва и недвижим имот, за да докаже интереса си от искането договорът да бъде вписан и с оглед възможността същият да се противопостави на трети лица. В тази връзка е налице трайна и единна съдебна практика, като освен това и разпоредбите, цитирани по-горе са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Установяването на обстоятелството, че в наследството има недвижими имоти е в тежест на молителя, поискал вписването. В тази връзка и за да се обоснове интереса от вписване, когато посочването и конкретизирането на имотите е извършено освен чрез представянето на удостоверения за данъчната им оценка, още и в самия договор за продажба на наследство, извън правомощията на съдията по вписване е да проверява материалноправните предпоставки на акта, както и да отказва вписването по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор, за който не се изисква вписване. Ирелевантно за производството по вписване е обстоятелството, че купувачът на наследството придобива не отделни имоти, а съвкупност от права и задължения, тъй като то няма отношение към вписването договора. Както се посочи в отговора на правните въпроси, ако актът, чието вписване е поискано страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието му и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Съдията по вписванията обаче, не може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Проверката, която той извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
В случая, съдията по вписванията е излязъл извън тези си правомощия, а въззивният съд като е потвърдил отказа за вписване е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на съдията по вписванията при РС – Благоевград за извършване на по-нататъшни действия по подадената молба за вписване на представения договор за продажба на наследство.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №5486/26.10.2016г., постановено по възз.ч.гр.д. №780/2016г. на Окръжен съд- Благоевград.
ОТМЕНЯ определение №5486/26.10.2016г., постановено по възз.ч.гр.д. №780/2016г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е потвърден отказ №42/12.09.2016г. на съдията по вписванията при РС – Благоевград, постановен по молба вх.№4058/12.09.2016г. на Д. Б. П. за вписване на договор за продажба на наследство от 29.07.2016г.
ВРЪЩА делото на Съдията по вписванията при РС – Благоевград за извършване на следващите се действия по подадената молба за вписване на договор за продажба на наследство от 29.07.2016г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.