3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр.София, 19 януари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 52 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. К. от [населено място], чрез адв. И. Г., срещу определение №394/12.11.2015г., постановено по гр.д. № 5454/2015г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на влязло в сила решение №5717/ 22.05.2013г., постановено по гр.д. №57201/2012г. на Софийски районен съд.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Ответните страни по частната жалба – [фирма] –гр.София и третото лице-помагач [фирма] – [населено място], в срока за отговор не са изразили становище по основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима за разглеждане, тъй като в същата бланкетно и без конкретна обосновка са посочени основанията по чл.303 ал.1 т. 1, т.2 и сл. от ГПК, а изложените от молителката оплаквания касаят общо неправилността на решението на районния съд, без от тях да може да се изведе хипотезата на някое от изчерпателно и конкретно визираните в закона основания, с които се свързва допустимостта на производството по чл.303 и сл.ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини.
Подадената от страната молба за отмяна съдържа само доводи и оплаквания, относими за инстанционното производство по обжалване на съдебно решение – за неправилно приложение на материалния закон, за необоснованост на съдебния акт и за допуснати процесуални нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствата по делото. Тези оплаквания обаче са неотносими за извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, което се развива само на изрично и изчерпателно регламентираните от законодателя основания, които страната трябва не само да посочи цифрово, но и надлежно да аргументира. В случая липсва изложение, съдържащо точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал.1 ГПК, заедно с доказателствата, които ги установяват, а чрез молбата за отмяна се цели да се постигне ревизиране на неблагоприятното за молителката решение, без да са налице действителните предпоставки за отмяна на посочените /бланкетно/ основания.
Ето защо, правилно молбата за отмяна е счетена за недопустима за разглеждане по същество и производството по делото е прекратено. Предвид това, атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №394/12.11.2015г., постановено по гр.д. № 5454/2015г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.