2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 3958 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20171/14.07.2016 г. на М. Р. П., чрез адвокат А. А. от АК-Д. срещу определение № 1604 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 3423/2015 г. на Окръжен съд Варна, с което на основание чл.248 ГПК частично се уважава молбата на М. Р. П. за изменение на въззивно решение № 313/09.03.2016 г. в частта му за разноските. В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, тъй като не е съобразено със задължителната съдебна практика формирана с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
От ответника [фирма], представлявано от юрисконсулт Т. Б. е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите на жалбоподателя и считат обжалваното определение за правилно и съобразено със закона.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна поради следното: Делото е разгледано във Варненския окръжен съд по въззивната жалба на М. Р. П., чрез адвокат А. А. от АК-Д., срещу решение на първоинстанционния съд, с което са частично са отхвърлени претенциите му за заплащане на извънреден труд от работодателя. Решението на първата инстанция е потвърдено изцяло, а ответникът е поискал разноските за юрисконсултско възнаграждение пред въззивното производство и такова е било присъдено с обжалваното определение в размера, който е бил поискан с представения списък по чл.80 ГПК, тъй като този размер е по-нисък от дължимия се по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението на въззивния съд следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона. Съгласно действащата разпоредба на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр.28 от 2014 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по трудови дела с определен интерес, размерът на възнаграждението се определя съобразно ал.2. Следователно, юрисконсултското възнаграждение за осъществената защита по трудов спор за изплащане на извънреден труд и командировъчни на ищеца следва да бъде определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. Формираната задължителна за съдилищата практика в т.16 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в случая не може да намери приложение, доколкото с него е дадено тълкуване на разпоредба в закона, която е законодателно изменена и с него се предвижда изключение за процесуално представителство, защита и съдействие по трудовите дела с определен интерес. В този смисъл, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, а доводите в частната жалба са неоснователни, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1604 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 3423/2015 г. на Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.