6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр.София, 30 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
При участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора……………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2795 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 16 -то ОУ „Р. Ж.” – [населено място], представлявано от директора Е. И., чрез адв. Е. З., срещу въззивно решение от 08.01.2015г., постановено по възз.гр.д. № 11909/2014г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-64-64 от 10.04.2014г. по гр.д. №46331/2013г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Х. А. С. против 16-то ОУ „Р. Ж.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и се моли за неговата отмяна.
Ответната страна Х. А. С., представлявана от адв.Р. В., в представения писмен отговор поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Kасационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение №739/09.06.2015г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.329, ал.1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената от работодателя комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”.
По този въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, в създадената задължителна съдебна практика /ТР№3/2012г. на ОСГК, Решение №190/11.05.2012г. по гр.д.№1638/2010г. на ІV г.о., Решение №165/20.05.2014г. по гр.д.№26/2014г. ІV г.о., Решение №65/26.02.2015г. по гр.д.№5184/2014г. на ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, най-общо е прието:
Преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329 ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Последователно в практиката си ВКС на РБ е приемал, че работодателят може да извърши подбора по чл.329 ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. Преценката може да бъде формирана при съпоставяне на предходни годишни оценки за работата на служителя с показателите за работата му през текущата година, чрез тестове, по-ранни атестации, в т.ч. като база за сравнение могат да се използват и резултатите от оценяването по т.нар. „карта за диференцирано заплащане” на труда. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощните комисии, назначени от работодателя. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници. Какъвто и поход да е възприет, за да се извърши сравняване между лицата, за чиито длъжности щатът е променен, титуляр на правото и задължението за подбор си остава работодателят, чието е суверенното право да реши с кого от подборираните лица да прекрати трудовото правоотношение.
В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че ищцата е работила в ответното училище по трудов договор от 01.09.2000г. на длъжност „учител по изобразително изкуство”; че в училището е утвърдено ново щатно разписание в сила от 04.09.2013г., с което щатните бройки за заеманата от С. длъжност били намалени от три на две; че със Заповед №849/04.09.2013г. работодателят е определил комисия за извършване на подбор измежду лицата, на които длъжностите се съкращават; както и че със Заповед №34/18.09.2013г. е прекратено трудовото правоотношение със С., поради съкращаване на щата /чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ/. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени, въззивният съд е приел, че извършеният от работодателя подбор по чл.329, ал.1 КТ е незаконосъобразен, тъй като назначената комисия по подбора не е формирала самостоятелни изводи по отношение на законовите критерии за подбора. Съдът е посочил, че критериите касаят кумулативната преценка на професионалната квалификация /образование, правоспособност и специализации/ и нивото на изпълнение на работата, разбирано като срочното, количествено и качествено изпълнение на възложената работа. По отношение на първия критерий, съдът е приел, че назначената комисия не е взела предвид притежаваната от ищцата допълнителна квалификация – преминато обучение по програма „Гражданско образование”, съгласно удостоверение от 03.11.1999г. и участие през 2013г. в практикум на тема „Работа с електронни учебници и интерактивни технологии в началното училище”. По отношение на втория критерий – ниво на изпълнение на възложената работа е направен извод, че подходът на комисията е формален, тъй като според съда, механично са възприети оценките на сравняваните лица по заложените от работодателя подкритерии от картите за диференцирано заплащане; както и че членовете на комисията по подбора не са формирали самостоятелна собствена оценка по определените от работодателя подкритерии, а са базирали решението си изцяло на точките, вписани във въпросните карти. В обобщение е прието, че подборът е извършен в нарушение на правилото, установено от законодателя в нормата на чл.329, ал.1 КТ.
При дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение със задължителната съдебна практика, създадена по приложението на чл.329 ал.1 КТ. Касационните оплаквания в жалбата, визиращи основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК – необоснованост на изводите на въззивната инстанция и разрешаване на спора в противоречие с материалния закон – са основателни.
По делото е безспорно установено, че е налице действително съкращаване на щата на училището с една щатна бройка за длъжността „учител по изобразително изкуство”, считано от 04.09.2013г., каквато длъжност е заемала ищцата до прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ; както и че преди издаването на оспорената заповед е взето съгласието на синдиката. Спорът е за законосъобразността на подбора, извършен измежду ищцата и другите двама учители по изобразително изкуство – Д. С. и С. Г., по посочените в закона критерии – квалификация и ниво на изпълнение на работата, заедно с допълнително включените от работодателя подкритерии, заимствани от картите за диференцирано заплащане. Подборираните лица са класирани от комисията по следния начин: Д. С. – 95.5 точки, С. Г. – 80 точки и ищцата Х. С. – 67.5 точки. По първия показател – „образование и квалификация” – въззивната инстанция е приела, че в сравнение с другите двама учители, ищцата е неправилно оценена, предвид обстоятелството, че по подкритерия „допълнителни квалификации” не са й присъдени точки за преминат курс по обучение „Гражданско образование” и за участие в практикум „Работа с електронни учебници и интерактивни технологии в началното училище”. Изводът е неправилен, доколкото писмените документи, установяващи участието на ищцата във въпросните курсове, са приложени към исковата молба, но без да има данни, че са били представени и известни на комисията по подбора. Въпреки това, дори и да се приеме, че комисията е била длъжна да е запозната с въпросните документи, представени с исковата молба, то към формираната крайна оценка следва да се прибавят още 2 допълнителни точки, т.е. резултатът на С. би станал – 69.5 точки.
По втория показател – „ниво на изпълнение на работата”- комисията е възприела и отразила в протокола оценките на подборираните лица, формирани в картите за диференцирано заплащане, което е напълно допустимо. С. не е твърдяла нито в исковата си молба, нито по-късно в процеса, че оценяването по тези карти не е обективно. Напротив, както от разпита на свидетелите, посочени от работодателя /които са и членове на комисията по подбора/, така и от самите карти, приложени по делото, се установява, че в тях съответният учител се самооценява по отделните показатели, след което комисия от негови колеги, избрана на педагогически съвет, проверява дали извършеното точкуване е обективно. Във въпросната комисия за проверка на картите, член е била и самата ищца, която нито тогава, нито сега е оспорила формираните оценки по конкретните показатели, имащи отношение към професионалните и делови качества на съответния учител. От представените документи се установява, че С. е събрала най-нисък брой точки по отделните показатели за критерия „ниво на изпълнение на работата” – 39т., при 59.5т. за Д.С. и 52т. за С.Г.. Обстоятелството, че комисията по подбора е ползвала и възприела оценките от въпросните карти за диференцирано заплащане, не сочи на „формален подход”, нито на „липса на формирани самостоятелни изводи” за качествата на сравняваните лица, какъвто необоснован извод е направил въззивният съд. Разпитаните по делото свидетели са посочили, че решението да се ползва информацията от тези карти, е взето с оглед обективността им като източници на информация – същите документират самооценката на отделния учител за работата му в училището и последващата преценка на проверяващата комисия от негови колеги за коректността на вписаните резултати. Пак от разпита на свидетелите се установява, че членовете на комисията са провели обсъждане на всички представени им документи; че е разискван въпросът за квалификацията на ищцата с оглед дипломата й за завършено висше образование, в сравнение с другите двама учители; че точките й по този показател са завишени и изравнени с тези на останалите; че са отчетени и допълнителните квалификации /преминати курсове, семинари и др./, за които лицата са представили удостоверения и т.н. Тези доказателства, ангажирани от ответника по делото, анализирани в съвкупност опровергават извода на съда за възприет „формален подход” в процедурата по подбора. Отделен е въпросът, какво правно значение би могла да има евентуалната липса на „формирани самостоятелни изводи” на комисията по подбора – както се посочи в отговора на правния въпрос, тя е само помощен орган на работодателя и не го замества в правото и задължението му за извършване на подбор. Независимо от класирането на участниците в подбора, направено от комисията, крайното решение – с кого от служителите да прекрати трудовото правоотношение – е на работодателя. Последният не е длъжен дори документално да оформя процедурата по подбор, нужно е само в хода на процеса на установи и докаже, че е извършил такъв съобразно критериите, посочени в чл.329 ал.1 КТ, както и факта, че останалите на работа лица са с по-висока квалификация и/или работят по-добре. В случая, ангажираните по делото от ответника доказателства сочат, че формираната цялостна оценка на ищцата за изпълнението на работата й е обективно по-ниска, в сравнение с предпочетените да останат на работа, поради което изводът на въззивния съд за допуснато от работодателя нарушение на нормата на чл. 329 ал. 1 КТ е неправилен.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, на основание чл.293 ал.2 ГПК, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. По съществото на гражданскоправния спор – предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Трудовият договор с ищцата е прекратен след реално съкращаване на щата за заеманата длъжност и след законно извършен подбор по чл. 329 ал.1 КТ. С оглед обусловения им характер, като неоснователни, следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т.3 КТ – за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ.
Водим от изложеното и на основание чл.293 ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 08.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №11909/2014г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-64-64 от 10.04.2014г. по гр.д. №46331/2013г. на Софийски районен съд.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. С., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], бл.127 вх.”Б” ет.8 ап.32, срещу 16-то ОУ „Р. Ж.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №34/18.09.2013г. на Директора на 16-то ОУ „Р. Ж.” – [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по изобразително изкуство” и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 4 343.40 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.11.2013г. до окончателното й изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.