4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 755
гр. София, 27 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 50403 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против Решение № 1971/13.10.2015г., постановено по възз.т.д. № 4103/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1070/27.06.2014 г. по т.д. № 8152/2013 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от [фирма] – [населено място] против [фирма] частичен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 30 000 лв., от обща претенция в размер на 126 000 лв., дължима съгласно клаузата по чл.22 от сключен на 26.02.2003 г. договор за наем, за периода от 01.06.2010г. до 01.09.2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят релевира основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Във връзка с приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ – в кои случаи и при какви условия, подписът в документ, поставен от лице, различно от законния представител на търговеца, обвързва последния; 2/ В какви случаи в гражданския процес подлежат на доказване отрицателни факти; 3/ Приложима ли е разпоредбата на чл.309 ТЗ, установяваща забрана за намаляване на неустойка между търговци поради прекомерност и по отношение на физическото лице – едноличен търговец.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Ответната страна по жалбата – [фирма] – [населено място] в писмен отговор излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че между страните по делото е действал договор за наем от 26.02.2003 г., съгласно който наемодателят – ищец е предоставил за временно и възмездно ползване на наемателя – ответник недвижим имот общинска собственост, представляващ павилион с площ от 50 кв.м., за срок от три години – до 28.02.2006 г., срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща ежемесечно сумата 1 600 лв. С анекс от 31.05.2006г. срокът на договора е продължен до провеждане на нов конкурс за отдаване на обекта под наем, а с последващ анекс от 09.11.2007 г. наемната цена е увеличена и наемателят се е задължил да плаща месечно по 2 100 лв. Съгласно клаузата по чл. 22 от договора за наем страните уговорили неустойка в размер на петорния месечен наем, ако ползването на обекта продължи от наемателя и след прекратяването на наемния договор.
За да уважи предявеният частичен иск за неустойка, въззивният съд е приел, че е безспорно установено ползването на наетия обект от наемателя и след датата, на която е прекратен договорът за наем. В тази връзка е посочено, че договореното в анекса от 31.05.2006г. прекратително условие е настъпило – проведена е нова конкурсна процедура за обекта и със спечелилият конкурса търговец е сключен договор за наем на 27.05.2010г. Съобразено е и обстоятелството, че по предходно дело между страните, с влязло в сила решение е уважен искът на наемодателя срещу наемателя за връщане на наетия обект, като принудителното му опразване е осъществено на 09.09.2011г. чрез ЧСИ. Възраженията на ответника ЕТ, че анексите към договора за наем не са подписани от лице, което може да го представлява и поради това не могат да породят задължения за ненадлежно представлявания търговец; че предизвестието за прекратяване на договора за наем също е връчено на лице, различно от законния представител на ЕТ, както и че размерът на търсената неустойка е прекомерен, са преценени от въззивната инстанция за неоснователни. Съдът е посочил, че доказателствената тежест при оспорване на писмен документ, представен по делото, се носи от страната, която го оспорва, в случая – ответникът, който не е ангажирал никакви доказателства. На следващо място е прието, че връчването на предизвестието за прекратяване на договора за наем на лице, което не е представител на търговеца, е без значение, тъй ЕТ е потвърдил действията с факта на непротивопоставянето си, след като е узнал за тях /чл.301 ТЗ/. По отношение на възражението за прекомерност на уговорената неустойка, съдът е посочил, че ответникът е сключил наемния договор в качеството си на ЕТ и поради това установената с нормата на чл.309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката по търговски сделки, сключени между търговци, намира приложение, респ. искането за намаляване на неустойката е неоснователно.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното основание и по отношение на формулираните в изложението въпроси.
Първите два въпроса в изложението, касаещи приложението на нормата на чл.301 ТЗ и разпределението на тежестта за доказване в процеса при оспорване на представен писмен документ, са неотносими, макар и въззивният съд да е изложил по тях мотиви. Това е така, защото възраженията на касатора, касаещи момента на прекратяване на наемния договор, в каквато връзка са поддържани доводи за представляване на ЕТ от лице без представителна власт, респ. за неавтентичност на анексите и предизвестието като подписани от „друго лице”, а не от законния представител на ЕТ, са преклудирани от формираната сила на пресъдено нещо по предходното дело между същите страни по предявения иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД – гр.д.№29152/2010г. по описа на СРС. С влязлото в сила решение по цитираното дело, наемателят е бил осъден да върне на наемодателя наетия обект, тъй като е установено, че след 01.06.2010г. задържането му е без основание, предвид настъпилото прекратително условие, съгласно анекса от 31.05.2006г. – проведения нов конкурс за отдаване под наем на павилиона и сключването на нов наемен договор с лицето, спечелило търга. Извън това, следва да се отбележи, че по приложението на чл.301 ТЗ съществува задължителна съдебна практика /напр. – Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 431/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 51 от 10.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 962/2011 г., II г. о., ГК и др./, според която нормата на чл.301 ТЗ въвежда презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Въззивното решение не противоречи на тази практика.
Третият въпрос в изложението, касаещ приложението на разпоредбата на чл.309 ТЗ по отношение на договарящ – едноличен търговец, също не обуславя допускането на касационния контрол. С Решение № 112/02.12.2013 г. по т.д.№ 426/2012 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че забраната, респ. невъзможността да се намали неустойката като прекомерна, се прилага само по отношение на търговци. Затова, когато е сключена абсолютна търговска сделка, по която страните или една от тях не е търговец, само нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред на ЗЗД. В случая, по делото е прието, че уговорената по чл.22 от договора неустойка не подлежи на редуциране, поради прекомерност, тъй като страните по сделката са търговци, а ответникът е сключил договора за наем в качеството си на едноличен търговец, а не на физическо лице и за осъществяване на търговската си дейност.
Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В писмения си отговор, ответната страна [фирма], представлявано от адв. И. Ш., е направила искане за присъждане на разноските, което е основателно, но тъй като доказателства за направени разходи не са представени, то съответно такива не се присъждат.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1971/13.10.2015 г., постановено по възз.т.д. № 4103/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.