1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402
гр. София, 21 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1255 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска производствена кооперация „Зора“ – в ликвидация, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], област Х., срещу Решение № 5081/07.12.2015 г. по възз.гр.д. № 672/2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено Решение № 131/24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 111/2015 г. по описа на РС – Свиленград. С последното са уважени предявените от И. Н. Г. срещу Земеделска производствена кооперация „Зора“ – в ликвидация обективно съединени искове с правно основание: по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата 578 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 23.01.2015г. до 20.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; по чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 559, 36 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение; по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 559, 36 лв. – обезщетение за уволнение, поради закриване на предприятието; и по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 8523,52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 11.03.1996г. до 2009г. и от 01.01.2013г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 19.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2015г. до окончателното й изплащане, като претенцията е отхвърлена за разликата до предявения размер от 10 121,75лв., поради изтекла погасителна давност.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Хасково е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, без да е формулиран конкретен правен въпрос и без да е аргументирано приложението на някое от сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен, а страната е развила само доводи и оплаквания, касаещи правилността на въззивното решение.
Ответникът по жалбата – И. Н. Г., представляван от адв. Д. А., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като предявените искове не подлежат на касационно обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Алтернативно твърди, че атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания за селектиране на жалбата, поради липса на изведен правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по предявените искове с правно основание: по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата 578 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 23.01.2015г. до 20.02.2015 г.; по чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 559, 36 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение; и по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 559, 36 лв. – обезщетение за уволнение, поради закриване на предприятието. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр. 50/03.07.2015г. в сила от 07.07.2015г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена под 5 000 лв. Касационната жалба е подадена на 14.01.2016 г., т.е. след влизане в сила на изменението на процесулания закон и допустимостта й следва да се преценява съобразно действащата промяна на чл. 280, ал. 2 ГПК. Цените на горепосочените искови претенции са под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лв., поради което и на основание чл.280, ал. 2, т.3 ГПК в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
В останалата част – по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С въззивното решение е прието, че ищецът И. Н. Г. е полагал труд при ответника Земеделска производствена кооперация „Зора“ по безсрочно трудово правоотношение по трудов договор № 11/11.03.1996 г. на длъжността „ветеринарен техник и организатор производство“ с място на работа „свинеферма“ – [населено място]. Трудовият му договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – поради закриване на предприятието – със Заповед № 1/19.02.2015 г., считано от 20.02.2015 г. За неоснователно е прието възражението на ответника, че на служителя не се дължи нито трудово възнаграждение, нито обезщетение за неползван отпуск след 2007г., когато според твърденията му е закрит свинарникът, който е бил място на работа на ищеца. Размерът на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е установен с назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е приела, че са налице всички предпоставки на нормата на чл.224, ал.1 КТ и работодателят дължи на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 320 работни дни общо в размер на сумата от 8 523, 52 лв., като за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2012 г. е счетено, че това право е погасено по давност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Както в документа, озаглавен „изложение”, така и в касационната жалба, страната е изложила само доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения във въззивното производство и за необоснованост на изводите на съда относно дължимостта на сумите, представляващи трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, в т.ч. и за техния размер. Не е направен и опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с някое от сочените основания по чл.280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация. Същите могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване. Ето защо в случая, при липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставки за селектиране на подадената касационна жалба.
Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноските за касационното производство, което е основателно и доказано за сумата 1000 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх.№386/ 14.01.2016г. на Земеделска производствена кооперация „Зора“ – в ликвидация, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], област Х., представлявана от ликвидатора А. Д., срещу Решение № 5081/07.12.2015 г. по възз.гр.д. №672/ 2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е потвърдено Решение № 131/24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 111/2015 г. на РС – Свиленград по предявените от И. Н. Г. от [населено място], [улица] срещу ЗПК „Зора” – в ликвидация кумулативно съединени искове с правно основание: по чл. 128, ал.1, т.2 КТ за сумата 578 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 23.01.2015 г. до 20.02.2015 г.; по чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 559, 36 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение; и по чл.222, ал. 1 КТ за сумата 559, 36 лв. – обезщетение за уволнение, поради закриване на предприятието, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2015 г. до окончателното изплащане на посочените суми.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5081/07.12.2015 г. по възз. гр.д. 672/2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено Решение № 131/24.07.2015 г. по гр.д. № 111/2015 г. на РС – Свиленград по предявения от И. Н. Г. срещу ЗПК „Зора“ – в ликвидация иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 8 523,52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 11.03.1996 г. до 2009 г. и от 01.01.2013 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 19.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Земеделска производствена кооперация „Зора“ – в ликвидация, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], област Х., представлявана от ликвидатора А. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на И. Н. Г., с ЕГН- [ЕГН], от [населено място], [улица], направените за касационното производство разноски в размер на сумата 1 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.