4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр.София, 15 април 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4527 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. К., починала в хода на процеса и заместена от правоприемника си М. П. К., чрез адв. П. Т., срещу въззивно решение от 08.01.2015г., постановено по гр.д.№16980/2012г . на Софийски градски съд, с което след частично обезсилване на решение от 24.08.2012г. по гр.д.№ 56870/2010г. на СРС, първоинстанционният съдебен акт е потвърден в останалата му част, с която са отхвърлени предявените искове по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД вр.чл.152 ЗЗД, по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД. Другият правоприемник на страната – А. П. К., в дадения му от съда срок и указания не е направил изявление за потвърждаване действията на адв.П.Т., респ. за присъединяване към подадената касационна жалба, поради което въззивното решение по трите иска, в частта им до размера на притежаваната от А. К. наследствена квота от 1/ 2 ид.ч., е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС в обжалваната част е недопустимо и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в текста на касационната жалба, не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Единствените изложени доводи, относими към производството по селектиране на жалбата, касаят твърдяна недопустимост на въззивното решение, като произнесено непредявен за разглеждане от страната иск.
От ответните страни по касационната жалба, писмен отговор е постъпил само от [фирма] – София. В същия се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на предпоставки за селектирането й.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Въззивният съд е приел, че след направеното от ищцата Н. К. в молбата й от 09.02.2011 г. уточнение в обстоятелствената част на заявените за разглеждане искове, по главния иск – за обявяване нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №92 от 24.06.1999 г. – изложените твърдения и петитум са за нищожност на сделката като привидна, прикриваща съглашение, сключено в противоречие с чл.152 ЗЗД. Дадена е правна квалификация на иска по чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД вр. с чл.152 ЗЗД. Посочено, че с оглед изложените обстоятелства, на които се основава твърдението за симулативност на дарението, като прикриващо друг договор, целящ обезпечаване плащането от ответника Г. Ч. на дълг на сина на ищцата към банката, че Н.К. не е доказала нито симулативността на изявленията в явното съглашение, нито съществуването на прикрито заемно правоотношение. С оглед на това е направен и решаващият извод, че главният иск за обявяване нищожността на дарението е неоснователен и недоказан, а от това следва неоснователността и на съединените обусловени претенции за връщане на собствеността и владението върху имота и за заплащане на обезщетение за времето на ползването му.
Както се посочи по-горе, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е част /абзац/ от текста на касационната жалба, но без страната да е извела конкретен правен въпрос, който да е бил предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за който да има обосновка, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съдържанието, както на „изложението”, така и на останалия текст от жалбата, съдържат развити оплаквания само за процесуални нарушения, необоснованост на изводите и за недопустимост на решението на въззивния съд, изведени на базата на „неправилно възприета” /според страната/ правна квалификация на иска за нищожност на сделката и липса на произнасяне по фактически предявения иск – за нищожност на договора за дарение, поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. с чл.152 ЗЗД. Поддържа се, че ВКС е длъжен да допусне касационното обжалване, след като страната се позовава на недопустимост на въззивното решение.
Съгласно чл. 270 ал. 3 предл. 3 ГПК и задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/85 г., т. 9, ТР№ 1/2013г. на ОСГТК – недопустимо е решението, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание. Задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС по чл. 290 от ГПК разяснява, че за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон/ в т.см. – решение по т. д. № 516/2009 г., ІІ т.о. на ВКС/. Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в с.см. – решение по гр. д. № 92/2009 г., ІV г. о. на ВКС.
В случая, за да се произнесе и даде правна квалификация на предявения иск за нищожност на договора за дарение, съдът се е ръководил именно от изложените от ищцата обстоятелства и твърдения в исковата й молба, в последващите такива и в последната й уточнителна молба от 09.02.2011г. Съдът се е произнесъл в рамките на сезирането, по заявените от ищеца правопораждащи факти и петитум, поради което решението е валидно. Изводите на въззивния съд във връзка с приложението на чл.152 ЗЗД, съответстват на установената съдебна практика, съгласно която, когато страната твърди, че сделка за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл.152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение, което трябва да предхожда или да съвпада по време с договора за заем, за да се третира като непозволена от закона. Атакуваното решение е обусловено от решаващия извод на съда за неизпълнена доказателствена тежест и неустановеност на твърдяната привидност на договора за дарение, като прикриващ уговорка за начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Следователно, основанието за нищожност, индивидуализирано чрез обстоятелствената част и петитума на иска, е обсъдено по същество от съда. Поради това са неоснователни доводите на страната за недопустимост на въззивното решение като произнесено по непредявен иск за установяване нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №92 от 24.06.1999г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.01.2015г., постановено по гр.д.№16980/2012 г. на Софийски градски съд по подадената от М. П. К., чрез адв. П. Т., касационна жалба с вх.№18130/12.02.2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.