3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
гр.София, 08 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4599 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от П. г. по т. и р. – [населено място], чрез адв. Я. Я., срещу определение №293/27.04.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №295 / 2015г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено разпореждане №393/13.01.2015г. по гр.д. №5437/2013г. на Районен съд – Враца. С първоинстанционния съдебен акт е върната предявената от П. г. по т. и р. против Р. Й. П. искова молба, поради неотстраняване в срок на констатирани в нея нередовности и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК цифрово е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Касаторът поддържа, че „въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за решаването на спора”.
Ответната страна Р. Й. П. от [населено място], чрез адв. Б. Е., в представения писмен отговор оспорва жалбата и изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С разпореждане №393/13.01.2015г., постановено по гр.д. №5437/2013г., районният съд е върнал исковата молба на П. г.по т.и р. – [населено място] против Р. Й. П., поради неотстраняване на констатирани нередовности /за които са дадени указания с разпореждане от 20.11.2014г./, изразяващи се в липса на ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията, респ. на противоречие между обстоятелствената й част и петитума. С въззивното определение по същество е прието, че за разрешаване на спора за имуществената отговорност на ответницата, работила на длъжността „директор” в гимназията, в т.ч. за определяне правната квалификация на иска и за преценка на неговата допустимост, ищецът не е отстранил констатираните нередовности в обстоятелствената част на исковата молба, което води до неопределеност на възможните хипотези за ангажиране на отговорността на П. за вреди, а оттам и на отправеното искане до съда. Посочено е, че това от своя страна рефлектира и създава невъзможност ответната страна да организира и проведе защитата си в производството. В заключение и въззивният съд е стигнал до извод за нередовност на исковата молба, неотстранена от ищеца и след дадените му указания, поради което първоинстанционният съдебен акт за преценен за правилен и е потвърден. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за който да е изложил аргументация във връзка с релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се само, че съдът се е произнесъл „по въпрос от значение за решаването на спора”, а изложените доводи се отнасят до твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос не налага обсъждане на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното посочване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол, а излагането на доводи за неправилност на атакувания съдебен акт не е основание за допускане до касация.
Ответницата по жалбата Р. П. е направила искане за присъждане на разноските за касационното производство, което е основателно и доказано за сумата 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №293/27.04.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №295/2015 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА П. г. по т. и р. – [населено място], представлявана от директора Н. Х., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Р. Й. П. от [населено място], [улица], ап.2, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.