ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 335
гр. София, 02.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4194 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5, във вр. с чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. №12869/25.09.2015г. на С. И. М. за отмяна на влезлите в сила:
1/ Решение № 296/05.01.2012г., постановено по гр.д. № 457/ 2011г. на РС – Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 376/25.06.2015 г. по възз.гр.д. № 443/2012 г. на ОС – Велико Търново и
2/ Решение № 12/26.02.2009 г., постановено по гр.д. № 884/2008 г. на РС – Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 236/06.07.2009 г. по възз.гр.д. № 383/2009 г. на ОС – Велико Търново.
С първото решение са отхвърлени предявените от С. И. М. против СОУ „Г. И.“ – [населено място] кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал. 3 КТ във вр. с чл.226, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимущестявени вреди; и с правно основание чл.242 КТ за заплащане на сумата 172,42 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за стаж и прослужено време. По отношение на второто решение, отмяна се иска в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. против СОУ „Г. И.“ иск с правно основание чл.226, ал.3 КТ вр. с чл.226, ал.2 КТ за сумата 134,50 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на служителката.
С допълнителни уточняващи молби с вх. № 7732/13.07.2016 г. и вх. № 8370/01.08.2016 г. молителката излага доводи, че е налице основанието за отмяна на атакуваните решения по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството, уредено в чл.303 и сл. ГПК, е извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. За да се допусне до разглеждане по същество молбата за отмяна, тя следва да е подадена от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; да са спазени установените в чл.305 ГПК процесуални срокове; да има за предмет подлежащ на отмяна съдебен акт; и да съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна. В предварителната проверка за допустимост на производството по отмяна, която съдът извършва съгласно чл.307 ал.1 ГПК, следва да се установи кумулативното наличие на всички посочени предпоставки. Липсата на която и да е от тях, обуславя недопустимост на молбата и води до оставянето й без разглеждане.
В случая, производството по гр.д.№ 884/2008г. пред РС – Горна Оряховица е било образувано по искова молба на С. И. М. против СОУ „Г. И.“- [населено място], с която са били съединени за разглеждане няколко иска: 1/ по чл.226, ал.3 КТ във вр. с чл.226, ал.1, т.2 за сумата 1 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие вписването на неверни данни в документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение; 2/ по чл.242 КТ за сумата 172, 42 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за стаж и прослужено време; 3/ по чл. 226, ал.3 КТ вр. с чл.226, ал.2 КТ за сумата от 134,50 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка. С Решение № 12/26.02.2009 г. районният съд е отхвърлил исковете, като актът му по претенцията с правно основание чл.226, ал.3 КТ вр. с чл. 226, ал. 2 КТ е потвърден от въззивната инстанция и обезсилен в останалата отхвърлителна част, като делото е върнато за ново разглеждане. Въззивното решение № 236/06.07.2009 г. постановено по възз.гр.д. № 383/2009 г. на ОС – Велико Търново в потвърдителната част е обжалвано с касационна жалба, която с Определение № 3/13.01.2011г. по гр.д. № 749/2010 г. на ВКС, III г.о., е оставена без разглеждане, като определението е влязло в сила на 11.02.2011 г. Производството в тази част е атакувано с молба за отмяна, подадена от С. М. на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, която е оставена без уважение с Решение № 491/14.11.2011г. по гр.д. № 1247/2011 г. на ВКС, IV г.о.
В другата си част, имаща за предмет исковете с правно основание чл. 226, ал. 3 КТ вр. с чл. 226, ал. 1, т. 2 за сумата 1000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и по чл.242 КТ за сумата 172, 42 лв. – неизплатено трудово възнаграждение, производството е образувано в ново гр.д. № 457/2011г. по описа на РС – Горна Оряховица. С Решение № 296/05.01.2012г. районният съд е отхвърлил предявените искове, като актът му е потвърден с Решение № 326/25.06.2015 г. постановено по възз.гр.д. №443/2012 г. на ОС – Велико Търново.
В молбата си за отмяна молителката поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Нормата на чл.305, т.5 ГПК предвижда, че срокът, в който може надлежно да се упражни правото на отмяна на основание чл.303, ал.1 т.5 ГПК е тримесечен, считано от деня на узнаване на решението.
Молбата за отмяна на Решение № 12/26.02.2009 г., постановено по гр.д. № 884/2008 г. на РС – Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 236/06.07.2009 г. по възз.гр.д. № 383/2009 г. на ОС – Велико Търново, е недопустима за разглеждане и само с оглед подаването й след 3-месечния преклузивен срок. Атакуваното решение е влязло в сила на 11.02.2011г. / с изтичане срока на обжалване на Определение № 3/13.01.2011 г., постановено по гр.д. № 749/2010 г. на ВКС, III г.о., с което касационната жалба на молителката е оставена без разглеждане/, като „узнаването” на съдебния акт е станало към този момент или най-късно към датата на подаване на първата молба за отмяна – 24.06.2011г.. Настоящата молба за отмяна със заявено основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена на 25.09.2015г., т.е. повече от четири години след законоустановения тримесечен срок, поради е недопустима като просрочена и следва да се остави без разглеждане в тази й част.
В останалата част, с която се атакува Решение № 296/05.01.2012 г. по гр.д. № 457/2011 г. на РС – Горна Оряховица, молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК. Решението на районния съд е влязло в сила на 25.06.2015 г., когато е потвърдено с Решение № 326/25.06.2015 г. по възз.гр.д. № 443/2012 г. на ОС – Велико Търново /неподлежащо на касационен контрол/. Най-късният момент, в който страната е узнала за решението е датата на депозиране на молбата й по чл.248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските – 27.07.2015г. Молбата за отмяна, както се посочи, е постъпила в съда на 25.09.2015г., при което законоустановеният тримесечен срок е спазен, но е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като липсва изложение на конкретни факти и обстоятелства, относими към поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. Както в първоначалната, така и в последващите уточнителни молби за отмяна, молителката не е посочила конкретни факти и обстоятелства, свързани с нарушаване на процесуалните й права за участие в процеса. В молбата са изложени общи твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, за неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Тези доводи могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но е недопустимо обсъждането им като основание за отмяната му, след като е влязло в сила. Възможностите за проверка на правилността на атакувания акт на РС по реда на редовния инстанционен контрол са изчерпани и процесуалният закон не позволява тази проверка да бъде повторена в настоящото производство. Поради това, молбата за отмяна и в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молба с вх. №12869/25.09.2015 г. на С. И. М. от [населено място], [улица] ет.4, ап.12, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влезлите в сила – Решение № 296/05.01.2012 г., постановено по гр.д. № 457/2011 г. на РС – Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 376/25.06.2015 г. по възз. гр.д. № 443/2012 г. на ОС – Велико Търново; и на Решение № 12/ 26.02.2009 г., постановено по гр.д. № 884/2008 г. на РС – Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 236/06.07.2009 г. по възз.гр.д. № 383/2009 г. на ОС – Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството гражданско дело № 4194/2016 по описа на ВКС на РБ, Четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.