1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1456
гр.София, 18.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5838 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. С., представляван от адв.П. Х., срещу въззивно решение №3641/ 06.08.2015г., постановено по възз.гр.д. №531/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение №85/20.04.2015г. по гр.д.№1077/2014г. на Районен съд – Петрич са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 и чл.213 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване по същество е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. Същевременно се твърди, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по три въпроса, формулирани така: 1/ Необходимо ли е извънсъдебното признание на факти, обективирано в писмените обяснения на работника или служителя дадени по реда на чл.193 КТ, да бъде подкрепено и с други доказателства в процеса по оспорване законността на уволнението; 2/ При отричане от страна на работника на неизгодните факти, признати в писмените му обяснения по чл.193 КТ за извършени дисциплинарни нарушения, чия е доказателствената тежест в процеса по установяването им; 3/ Може ли да се приеме за доказано признанието на факти в обясненията по чл.193 КТ за допуснати от работника дисциплинарни нарушения, когато за същите работодателят твърди, че са установени чрез видео наблюдение на работното място, но видео записите не са представени по делото. Към изложението на касатора са приложени копия от решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, касаещи правния въпрос за доказателствената сила на писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 ал.1 КТ, в които се съдържа признание за извършеното нарушение.
Ответната страна по жалбата, представлявана от юрисконсулт Г.Н., в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за селектиране на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „управител“ на обект „Б. БЗЗ К.” е законосъобразно прекратено от работодателя, поради допуснати от ищеца четири нарушения на трудовата дисциплина – зареждане на гориво за лични нужди в пластмасови туби от минерална вода след приключило зареждане на МПС на клиенти, плащане с пари от оборота на бензиностанцията и съхраняване на горивото на територията на бензиностанцията в личния автомобил на С.. Посочено е, че нарушенията са конкретизирани подробно в заповедта за уволнение, осъществяват състава на дисциплинарни нарушения по чл.188 т.3 вр. с т.8 и чл.187 т.5 КТ, тежки са по характера си и обосновават налагането на наказанието – дисциплинарно уволнение. Прието е, че дисциплинарната процедура, уредена в чл. 193 – чл.195 КТ е спазена – наказанието е наложено след изискване и получаване на писмените обяснения на служителя, с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушенията, кога са извършени те, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, при съобразяване с критериите по чл.189 КТ. При съвкупната преценка и анализ на доказателствата по делото, съдът е намерил, че с действията си ищецът е нарушил трудовата дисциплина и е извършил описаните в заповедта нарушения. В тази връзка е посочено, че съдържащото се в обясненията на служителя, дадени по реда на чл.193 ал.1 КТ, извънсъдебно признание на неблагоприятни за него факти /т.е. за извършването на нарушенията, както и за мотивите и целта за осъществяването им/, преценено с оглед всички други събрани по делото доказателства – свидетелските показания в относимата им за спора част, изявленията на страната и пълномощника й в с.з. и писмените доказателства по делото – води до единствено възможния извод за истинността на направеното извънсъдебно признание. Доказателствената сила на обясненията на служителя е преценявана съобразно правната им характеристика на частен документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си факти, при съблюдаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по трудовия спор. В заключение е направен извод за неоснователност на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ и съответно на обусловените от изхода му съединени претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
При тези решаващи мотиви, формулираните в изложението на касатора въпроси №1 и №2, уточнени от състава на ВКС /съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ се свеждат до проблема за доказателствената сила на писмените обяснения на работника или служителя, дадени по реда на чл.193 ал.1 КТ в хода на открита дисциплинарна процедура, в които се съдържа признание за извършеното нарушение, респ. достатъчно доказателство ли са такива писмени обяснения, за да се приеме, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. По изведения правен въпрос има създадена задължителна съдебна практика /включително и тази, която е посочена от касатора/ – решение № 694 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., IV г. о., решение № 112 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4587/2015 г., IV г. о., решение № 138 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5715/2013 г., IV г. о., решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. В цитираните съдебни актове последователно и безпротиворечиво е възприето становището, че писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото и в съвкупност с всички събрани доказателства. Признанието по реда на чл. 193 ал. 1 КТ на нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти. Доказателствената сила на извънсъдебното признание по реда на чл. 193 ал. 1 КТ се основава на неизгодността на изнесените факти. Съществуващата обаче възможност извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с оглед всички обстоятелства по делото и при съблюдаване на общите, установени в закона /чл.178 ал.1 ГПК/ правила за доказателствената сила на документа. Съгласно тези правила, формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Тя, както се посочи и по-горе, се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.
В случая, решаващите изводи на въззивната инстанция са в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика. При преценката на извънсъдебното признание на факта за допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, съдържащо се в писмените му обяснения по чл.193 ал.1 КТ, съдът е отчел както правната характеристика на документа /частен документ/, неизгодността на изложените в обясненията факти, обсъдил е това писмено доказателство в съвкупност с всички други доказателства и обстоятелства по делото и на тази база е извел извода си за истинност на признанието. Посочено е и, че по същество в хода на делото ищецът не е отрекъл извършването на нарушенията, за които е дал писмените си обяснения и които нарушения са възпроизведени в уволнителната заповед за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, а фактически е оспорена преценката на работодателя за спазване на критериите по чл.189 КТ – съответствието между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание.
Третият въпрос в изложението не е с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК – да е процесуален или материалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но не и да е въпрос, отнасящ се до правилността на обжалваното решение и касаещ възприетата фактическа обстановка или обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства. Дали в конкретния случай е следвало работодателят да представи като доказателство по делото и записите от видео наблюдението на бензиностанцията, в които са записани неправомерните действия на служителя, станали повод за дисциплинарното му уволнение, е фактически, а не правен въпрос. Кога събраните по делото доказателства са достатъчни, за да приеме съдът, че работодателят е доказал законността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя, е въпрос на конкретна преценка, анализ и обсъждане на фактите и обстоятелствата по спора във всеки отделен случай. Несъгласието на касатора с този анализ и оценка, или неговото виждане, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за законосъобразност на уволнението, защото не се достатъчни, визират необоснованост на атакувания съдебен акт, която е касационно основание за обжалване по чл.281 т. 3 ГПК и подлежи на проверка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3641 от 06.08.2015г., постановено по възз.гр.д. №531/2015г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.