3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр.София, 24 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 749 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. М., представляван от адв. Д.Б., срещу въззивно решение №5559/ 01.12.2015г., постановено по възз.гр.д. №884/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение №6084/30.07.2015г. по гр.д. №1888/2014г. на Районен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] – [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано изцяло с доводи за неправилно приложение на закона и необоснованост на изводите въззивната инстанция. Релевирани са основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които уточнени от състава на ВКС /съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ касаят задължителното съдържание на трудов договор, сключен при условията на чл.70 ал.1 КТ и начина на обективиране в такъв договор на клаузата за срок за изпитване. По отношение на тези въпроси касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, както и че отговорите на същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивната инстанция.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, въззивната инстанция е приела, че от представения по делото трудов договор №127/09.07.2014г. се установява, че същият е сключен с работника за неопределен срок, с включена клауза по чл.70 ал.1 КТ за срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Уговорката за изпитване е посочена цифрово в заглавната част на трудовия договор, където е записано, че същият се сключва „на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 КТ, в полза на работодателя”. Със Заповед №65/21.07.2014г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ. Прието е, че заповедта е законосъобразна, тъй като работодателят е разполагал с правото едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор с работника си в срока за изпитване, без да е длъжен да мотивира по друг начин решението си, щом срокът по чл.70 ал.1 КТ е уговорен в негова полза.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение по изведените въпроси. По приложението на нормата на чл.70 ал.1 КТ в практиката си ВКС константно е приемал, че тъй като договорът със срок за изпитване по чл.70 ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, то преценката на работодателя за годността на служителя да изпълнява тази работа не подлежи на съдебен контрол. Законът предвижда, че до изтичане на срока за изпитване работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл.71 ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, тъй като видът на трудовия договор е без значение за действителността на клаузата за изпитване. Същевременно, за да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл.66 ал.1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване – т.е., да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70 ал.1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на нормата / в т.см. – Решение № 215 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/ 2011 г., IV г. о., Решение № 376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1405/ 2010 г., IV г. о., Решение № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1476/ 2009 г., IV г. о., Решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4838/ 2013 г., IV г. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Решаващите изводи на въззивната инстанция са в съответствие с цитираната практика на ВКС, която е задължителна за съобразяване от съдилищата, включително и с относимата към спора такава практика, приложена към касационната жалба. Предвид това, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5559 от 01.12.2015г., постановено по възз.гр.д. №884/2015г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.