4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60111 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. С. Г., чрез адвокат Д. П. от САК срещу въззивно решение № 1171 от 04.06.2015 г. по т.д. № 3942/2014 г. на Апелативен съд София, с което е уважен предявеният от „А..“ Г. против [фирма] иск за сумата от 28 241,01 лева, представляваща неизплатена цена за продажбата на 86 соларни модула от вида ITS223EL64230 Wp, по сключения между страните договор за международна покупко-продажба на стоки, за което е съставена фактура № В 2834/19.06.2012 г., ведно със законните лихви до изплащането.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с констатацията на инстанциите по същество, че възражението за прихващане има характер на „правоизключващо възражение”, като се твърди произнасяне в противоречие с решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г., ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК.
От „А……“ Г. е подаден писмен отговор чрез адвокат А. А. от АК-С., в който се оспорва редовността и процесуалната допустимост на касационната жалба поради недобросъвестното упражняване на процесуални права от касатора и се твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество считат жалбата за неоснователна.
Касационната жалба на [фирма] е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за международна покупко-продажба на стоки по правилата на В. конвенция за международната продажба на стоки от 1980 г. Съдът е установил, че поръчаната доставка на соларни модули е получена от ответното дружество на 15.03.2012 г. и продавачът е издал фактура № В 2334, на стойност 14 439,40 евро (28 241,01 лева), която е осчетоводена при ответника. Срокът за плащане на цената е седем дни, но по делото не се доказва изпълнение на задължението по договора, поради което въззивният съд е уважил предявеният иск на ищеца, без да се произнесе по насрещното възражение на ответника, като е възприел изводите на първоинстанционния съд, че направеното възражение за прихващане въпреки дадените указания не е било конкретизирано.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липса на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, от изложението към касационната жалба е видно, че касаторът не е формулирал обуславящ изхода на делото правен въпрос, а е изложил оплакване, че въззивният съд неправилно е възприел констатациите на СГС за характера на възражението за прихващане, което по същество се припокрива с касационните доводи в жалбата. Тези съображения имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда, но не може да обосноват допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора. В решението си въззивният съд е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формирал извод, че вземането на ищеца съществува и не е погасено чрез плащане, поради което е дължимо от ответното дружество, а възражението за прихващане с други задължения на ищеца не е конкретизирано, с оглед на което не може да бъде разгледано по делото.
Даденото разрешение от въззивния съд относно редовността на въведеното възражение за прихващане не е в противоречие с решение № 149/30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г., ВКС, II т.о., с което е изяснено, че възражението за прихващане, като процесуален способ за защита в исковото производство, не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане. В случая, ответната страна по делото е направила формално изявление за прихващане като твърди, че има насрещно вземане от ищеца, без да го индивидуализира. При липсата на конкретизация, съдът не може да извърши преценка от какво правоотношение произтича насрещното вземане и неговия размер, за да се произнесе дали вземането е валидно и не е погасено, след което да се произнесе по възражението за компенсиране на задълженията. Съображенията на въззивния съд в този смисъл не противоречат на приложената практика, тъй като изискването за индивидуализиране на насрещното вземане не е свързано с неговата ликвидност и изискуемост, нито с въведените в гражданския процес процесуални преклузии, а с възможността да бъде въведено по надлежния ред възражение за прихващане, какъвто въпрос не е поставен.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1171 от 04.06.2015 г., постановено по т.д. № 3942/2014 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.