4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765
гр. София, 06 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5332 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №9710/17.06.2016 г. на Г. Г. Б. срещу въззивно решение № VI-28/10.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 294/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което като е отменено решение № 2055/21.12.2015 г. по гр.д. № 5306/2015 г. на Районен съд – Бургас, са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 13/ 15.06.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност “главен счетоводител” и по чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 10 012, 80 лв. – обезщетение за оставането без работа вследствие на уволнението.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката посочва, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по материалноправния въпрос – за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се съкращава щата за една от няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/. Твърди, че въззивното решение противоречи на приетото с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС; че по въпроса е налице противоречива практика на съдилищата / решение № 423/13.06.2014 г. по гр.д. № 3556/ 2013 г. на РС – Ямбол; решение № 208/24.04.2013 г. по гр.д. № 297/ 2013г. на РС – Пазарджик; решение от 13.08.2010 г. по гр.д. № 1243/2010 г. на РС – Кюстендил; решение от 09/07.2012 г. по гр.д. № 265/2012 г. на РС – Провадия/, както и че произнасянето на съда ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по жалбата – [фирма], в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „главен счетоводител“, която е единствена по щата на дружеството, като трудовият й договор е прекратен със Заповед № 13/ 15.06.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Установено е, че на 03.06.2015 г. управителният орган на ответното дружество е взел решение за закриване на длъжността „директор административна и стопанска дейност“ и за разкриване на нова длъжност в предприятието – „икономически директор“ /една щатна бройка/, като със Заповед № I-26/04.06.2015 г. е утвърдено ново разписание на длъжностите и професиите, в сила от 04.06.2015 г. На ищцата било предложено да заеме новата длъжност „икономически директор”, като съгласието й за това е изразено в молба от 11.06.2015г. до работодателя. Със заповед № I-28/12.06.2015 г., съгласно взето решение на Съвета на директорите за закриване на длъжността „главен счетоводител”, е утвърдено ново щатно разписание, в което длъжността не фигурира, като общата щатна численост на персонала на дружеството е намалена от 109 на 108 броя. На същата дата е изготвено допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата за преназначаването й на длъжността „икономически директор“, което тя отказала да подпише, поради несъгласие с предложения й размер трудово възнаграждение. След този отказ и при извършеното съкращаване на длъжността „главен счетоводител”, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено с оспорената заповед на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2-ро КТ. Обсъждайки събраните по делото доказателства, както и представените длъжностни характеристики за новосъздадените и съкратените длъжности, въззивният съд е приел, че съкращаването на щата е реално, като част от трудовите функции на главния счетоводител /респ. ръководните му функции по отношение на другите счетоводни длъжности/ са прибавени за изпълнение към длъжността „икономически директор”. Последната длъжност обаче е на по-високо йерархично ниво в структурата на предприятието и не е идентична със съкратената, тъй като основните й трудови задължения са различни. При сравняването на длъжностните характеристики за длъжността „главен счетоводител” и останалите запазени счетоводни длъжности, съдът е установил, че различията в изпълняваните трудови функции са съществени и за работодателя не се е налагало, преди да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, да определя лица, измежду които да осъществява подбор. В заключение е направен извод, че съкратената длъжност е била единствена по щата на дружеството и с ръководни функции по отношение на останалите запазени счетоводни длъжности в дирекция „Административна и стопанска дейност“, поради което извършването на подбор в този случай е било право, а не задължение на работодателя.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставеният в изложението въпрос не обуславя допускането на касационния контрол. По приложението на чл.329 ал.1 КТ има създадена задължителна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено.
В мотивите на цитираното от касатора Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че правото на подбор е субективно материално право, което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл.328, ал.1 КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При една част от тях – съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността, или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието, се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от извършване на подбор, който става част от правото на уволнение. Задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки трудови задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата /в т.см. – решение № 118/03.06.2013 г. по гр. д. № 987/2012 г., III г. о., решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/ 2010 г., III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. В случая, след анализ и оценка на доказателствата по делото, въззивната инстанция е приела, че извършването на подбор не е било задължение на работодателя, а негово право, което не е било упражнено, тъй като длъжността, която се съкращава е била единствена по щата на дружеството, с ръководни функции по отношение на останалите счетоводни длъжности и между сравняваните длъжности са установени съществени различия.
Наличието на задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика, изключва поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; а аргументация и доводи за необходимостта от промяна или осъвременяване на съдебната практика, във връзка със соченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не са изложени от страната.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 525 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VI-28/10.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 294/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Г. Г. Б., с ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. В. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], разноски за тази инстанция в размер на сумата 525 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.