5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. София, 26 януари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3371 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1835/16.03.2016г. на П. на Р. Б. и касационна жалба вх. № 2902/ 27.04.2016 г. на Д. Л. П. срещу въззивно решение № 23/ 23.02.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 15/2016 г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 323/28.10.2015 г. по гр.д. № 822/ 2014 г. на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционното решение П. е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Д. П. сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. второ и т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което лицето е оправдано с присъда по н.о.х.д. № 2331/2009 г. на РС – Добрич. Обезщетението е присъдено със законната лихва, считано от 11.04.2012г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като искът за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 98 000 лв. е отхвърлен.
Касаторът Д. П. обжалва решението в отхвърлителната му част, като сочи, че е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен материалноправният въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди.
П. обжалва решението, в частта, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди. Поддържат се доводи, че размерът на обезщетението е необосновано завишен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основания за допускане на касационния контрол са посочени хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване завършило с оправдателна присъда и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че срещу Д. Л. П. е било образувано досъдебно поизводство № 9/2009 г. на РУ на МВР – Д. за извършено престъпление по чл.196, ал. 1 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл. 2 и т.5 във вр. с чл.194, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. В хода на производството по отношение на лицето са взети мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” за период от 2 години, впоследствие изменени в „парична гаранция” и „подписка”. По внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 2331/2009 г. на Районен съд – Добрич, приключило с произнесена оправдателна присъда № 10/01.11.2011 г., потвърдена с решение № 50/11.04.2012 г. по в.н.о.х.д. № 50/2012 г. на Окръжен съд – Добрич. Присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2012г. За да уважи претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди до размера на сумата 12 000 лв., въззивният съд е посочил, че наказателното производство е продължило 3 години и 3 месеца; че в продължителен период от време по взетите мерки за неотклонение лицето неоснователно е търпяло ограничения на личната си свобода, както и че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение е за тежко умишлено престъпление. Съдът е обсъдил данните за предходни осъждания на ищеца, в т.ч. и изтърпяването на предишни наказания „лишаване от свобода“. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици и отражението върху личния и социален живот на лицето по повод неоснователното обвинение, въззивният съд е приел, че претенцията за неимуществени вреди е основателна и доказана до размера на сумата 12 000 лв. Наличието на причинно-следствена връзка между осъществилия се особен деликтен състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и настъпването на вредите, както и техния вид, характер и интензитет, са подробно обсъдени от въззивния съд при изследване на обстоятелствата, представляващи основанието на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби.
В изложенията на касаторите се съдържа позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл.52 ЗЗД, към която норма препраща ЗОДОВ, в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се съблюдават при определяне размера на това обезщетение. По същество, поставеният от касаторите въпрос е един и същ – за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което отговорът, който се дължи е относим и за двете жалби.
По изведения въпрос обжалваното решение не противоречи на разрешенията, приети в задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика – т.11 на ППВС № 4/ 23.12.1968г., ТР № 3/2004 г. на ОСГК и решения на ВКС, касаещи приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във вр. чл.52 ЗЗД, постановени по реда на чл.290 ГПК, напр. – решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. IV г.о., решение № 105/20.04.2016г. по гр. д. № 4006/2015 г., IV г. о.; решение № 377/22.06.2010 г. по гр.д. №1381/2009г.; решение № 153/ 10. 05. 2012 по гр. д. № 498/2011 г. , IV г. о.; решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011г., III г. о.; решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д.№ 593/2010 г., IV г.о.; решение №112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о. на ВКС и др. Поради това, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – предвид наличието на създадена задължителна съдебна практика и липса на аргументация от страна на касаторите за нужда от промяна или осъвременяване. Константно е разбирането, че държавата отговаря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл.52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан /в случаите на частично оправдаване/, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат и с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Същевременно, в практиката на ВКС е изяснен и въпросът, че се допуска нарушение на принципа на чл.52 от ЗЗД, ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление, което обвиняемият не е извършил, макар да е извършвал други престъпления и да е осъждан с влезли в сила присъди, респ. да е изтърпявал наказание лишаване от свобода, съдилищата не преценят вредоносните последици от конкретното обвинение и ограниченията на основни човешки права, съпътстващи задържането под стража, когато мярката е наложена в пряка връзка с незаконното обвинение. Свързаните с упражнено задържане под стража негативни изживявания на човека, когато е лишен от свобода, до определена степен не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество и проява и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Предишни и последващи осъждания нямат отношение към фактическите предпоставки на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, тези обстоятелства не оправдават неоснователното повдигане на конкретното обвинение и мерките за процесуална принуда във връзка с него, но следва да се отчетат, когато по справедливост са определя обезщетение за увреждане, изразяващо се според исковата молба в чувство на безсилие, онеправданост, изгубване на доверие в националните институции, опетняване на доброто име и злепоставяне в обществото / в т.см. – решение № 251/ 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г., III г. о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В настоящия случай, въззивният съд е обсъдил всичко това, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и съобразно обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл.52 ЗЗД. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 23.02.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 15/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.