1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.София, 28 януари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6004 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. К. С., представляван от адв.П.К., срещу въззивно решение №191/05.05.2015г., постановено по възз.гр.д.№129/2015г. на Окръжен съд- Хасково, с което като е потвърдено решение №1/05.01.2015г. по гр.д.№75/ 2014г. на РС – Ивайловград е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЧСИ Д. С. Д. иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ за сумата общо 6 066.32 лева причинени имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по две изпълнителни дела.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение, по следните въпроси: 1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по спора, да направи анализ и оценка на всички доказателства и да мотивира решението си; 2/ Какви са критериите за уважаване на иска по чл.74 ал.1 ЗЧСИ.
Ответната страна по жалбата – ЧСИ Д. Д. и третите лица помагачи – ЗАД [фирма] – [населено място] и Д. [фирма] – [населено място], в срока за отговор не са подали такъв и не са взели становище по основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че по делото е постъпила молба вх.№12600/24.11.2015г. от касатора З. С., в която същият е направил изявление за „оттегляне на пълномощията си” от назначения му по реда на чл.94 и сл. ГПК вр. с чл.21 т.3 и чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ процесуален представител – адвокат П.К. от АК – Х.. Страната поддържа, че извършените от адвоката действия пред всички инстанции „не следва да се зачитат и делото да се върне на РС – Ивайловград”.
Молбата е неоснователна. Специалният процесуален ред, по който на ищеца – касатор е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство и защита по настоящото гражданско дело, изключва приложението на общата норма на чл.35 ГПК, какъвто довод се съдържа в молбата му. Съгласно специалните норми на чл.96 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК и чл.27 ал.2 ЗПрП, по молба на лицето, или служебно от съда, когато е налице промяна в обстоятелствата за предоставяне на правна помощ, органът, който я е предоставил, може да я прекрати. Следователно, законодателят изрично е изключил в тези случаи на възникване на процесуално представителство възможността представляваният „да оттегли пълномощията си” от представителя, каквото правомощие предвижда общата норма на чл.35 ГПК и в каквато връзка е изявлението на касатора в молбата му от 24.11.2015г. В случая липсва искане за прекратяване на правната помощ, а и при служебната проверка не се установява да е налице промяна в обстоятелствата /в ниските доходи на молителя и здравословното му състояние/, която да обоснове прекратяването на помощта – чл.27 ал.1 и ал.2 ЗПрП вр. с чл.96 ал.2 ГПК. Страната за пореден път, немотивирано и в противоречие с данните по делото, поддържа, че назначения му процесуален представител следва да бъде сменен, защото е „некомпетентен и не желае да кореспондира” с него. Тези доводи напълно се опровергават от действията на адв.П.К. по делото. Предвид изложеното, молбата на касатора за определяне на нов, трети пореден процесуален представител, който да го представлява и защитава по делото, като лишена от основание /вкл. сочеща на злоупотреба с процесуални права/ следва да се остави без уважение.
По основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение Хасковският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Районен съд – Ивайловград, с което е отхвърлен предявеният от З. С. против ЧСИ Д. Д. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74 ал.1 ЗЧСИ за заплащане общо на сумата от 6 066.32 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на неправомерни действия на ЧСИ по две изпълнителни дела, изразяващи се в незаконосъобразно налагане на възбрана върху ? ид.ч. от несеквестируем имот в [населено място], [община]; и в налагане на запор и насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания на длъжника, представляващи присъдени му по реда на ЗОДОВ обезщетения .
След съвкупна преценка и анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е посочил, че при иск по чл.74 ал.1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Отговорността се поражда при наличие на незаконосъобразни действия на ЧСИ, настъпила вреда и причинна връзка между тях. Съдът е приел, че не са налице твърдяните в исковата молба незаконосъобразни процесуални действия, осъществени от ответната страна в качеството й на частен съдебен изпълнител по посочените изпълнителни дела. По отношение насочването на изпълнението върху недвижимия имот в [населено място] и налагането на възбрана върху него, въззивната инстанция е изложила съображения, че същият не е несеквестируемо имущество на длъжника, тъй като последният притежава други недвижими имоти, респ. жилището му се намира в [населено място], а въпросното застроено дворно място освен, че не се обитава и не се ползва от ищеца, няма характер на единствено жилище по смисъла на чл.447 т.7 ГПК. В тази връзка е направен извод, че насочването на изпълнението срещу такъв имот поначало е допустимо и процесуално законосъобразно действие на ЧСИ, както и че ищецът не е доказал да е претърпял реално каквато и да е вреда във връзка с изпълнителния процес и сочените за увреждащи го действия. По отношение доводите за увреждане от насочване на изпълнението върху вземанията на ищеца от присъдени му обезщетения по ЗОДОВ, съдът е изтъкнал, че нито в ГПК /чл.444 т.8 вр. с чл.446/, нито в специалните закони /ДОПК – чл.213, КСО и др./ не е уредена забрана /респ. несеквестируемост/ за удовлетворяване на взискателя от такъв род вземания на длъжника. В заключение е прието, че липсват елементите от фактическия състав на предвидената в закона гаранционна отговорност на ЧСИ, тъй като не е установено действията на ЧСИ по изпълнителните дела да са незаконосъобразни, както и ищецът да е претърпял вреди във връзка с тях, поради което предявеният иск е счетен за неоснователен и е отхвърлен.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице условия за допускане на касационното обжалване по повдигнатите в изложението на касатора въпроси. По проблема за предпоставките, които следва да се налице, за да се ангажира отговорността на ЧСИ в хипотезата на чл.74 ал.1 ЗЧСИ, съществува константна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, безпротиворечиво е прието, че при иск, предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. Пряката вреда представлява директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че той не би претърпял вредите, без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, а преки са само тези вреди, които са типична последица от вредоносния резултат, т. е., които са закономерно следствие от увреждането /решение № 372 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г., III г. о., решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т. о., решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о. и др./. Отговорността по чл.74 ал.1 ЗЧСИ е за процесуалната незаконосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон за осъществяването му. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, както се посочи, се състои в процесуалната незаконосъобразност на конкретното действие или бездействие на съдебния изпълнител. В случая, въззивният съд не е установил да е налице нито един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.74 ал.1 ЗЧСИ, а е приел точно обратното – че действията на ЧСИ и по двете изпълнителни дела са процесуално законосъобразни, както и че в имуществената сфера на длъжника – ищец не е настъпила вреда, която да подлежи на репариране по установения от законодателя в ЗЧСИ ред.
Другият въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по спора, да направи анализ и оценка на всички доказателства и да мотивира решението си, не е с обуславящ характер и поради това не е основание за допускане на касационното обжалване. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди всички доводи и възражения на страните, да направи анализ и оценка на събраните по делото доказателства и в тази връзка е изложил собствени решаващи мотиви по съществото на спора. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и оспорва обосноваността на изводите на решаващия съд, не е предмет на производството по чл.288 ГПК. По тези въпроси ВКС се произнася при разглеждане на касационната жалба по същество, ако касационното обжалване бъде допуснато на някое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, каквито предпоставки в случая не са налице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№12600/ 24.11.2015г., подадена от касатора З. К. С..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №191 от 05.05.2015г., постановено по възз.гр.д.№129/2015г. на Окръжен съд- Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.