5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
гр.София, 01 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3145 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт към Българската агенция по безопасност на храните, представляван от адв. Б. Б., срещу въззивно решение №724/30.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №17426/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.07.2014г. по гр.д. №2855/2014г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Д. С.-В. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК/ въпроси: 1/ непритежаването от работника на изискуемите от работодателя компютърна грамотност и ниво на владеене на английски език, представлява ли липса на необходимата квалификация за изпълняване на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.6, предл. второ КТ, или касае промяна на допълнителните изисквания за изпълнение на длъжността по смисъла на чл.328, ал.1, т.11 КТ; 2/ допустимо ли е, фактът за действително притежаваните от работника или служителя квалификационни умения, с оглед въведените от работодателя изменения в изискванията за заемане на длъжността, да се установява чрез назначаване на съдебна експертиза. Касаторът твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а за вторият, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна М. Д. С.-В., представлявана от адв. В. Б., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Kасационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявените от М. С.-В. против Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицинки институт към Българска агенция по безопасност на храните, [населено място], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. От фактическа страна е установено, че ищцата е работила при ответника по трудов договор от 09.05.2008г. на длъжност „ветеринарен лекар” в „Приемна”, Изпитвателна лаборатория – Секция „Екзотични и особено опасни инфекции” при Н. при БАБХ. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед №РД-12-772/ 10.12.2013г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради това, че служителката не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа – компютърна грамотност, проведен квалификационен курс за работа с компютъризирани информационни системи, проведен обучителен курс за работа със специализирана информационна система на БАБХ – ВетИС, владеене на английски език (писмено и говоримо) на средно и/или друго еквивалентно на него ниво, които изисквания са въведени с длъжностна характеристика от 16.10.2013г., връчена на 09.12.2013г. Установено е и, че с Експертно решение на ТЕЛК №0230/05.02.2008г. на ищцата е призната пожизнено 96% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и като противопоказни условия на труд са посочени такива, свързани с нервно психическо напрежение и физическо натоварване. Съдът е приел, че фактическите обстоятелства, посочени в заповедта за уволнение, не осъществяват състава на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, което касае настъпила промяна в изискването на работодателя за притежавано образование и професионална квалификация на работника или служителя. Счетено е, че приложимата норма е тази по чл.328, ал.1, т.11 КТ, отнасяща се до промяна в други допълнителни изисквания за ефективно упражняване на длъжността, каквито са езиковите и компютърни умения. Посочено е, че противоречието между мотивите на заповедта и цифрово записаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, не води до нейната недействителност или незаконосъобразност. С въззивното решение е прието, че фактическите обстоятелства и мотивите на заповедта сочат на основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата по чл.328, ал.1, т.11 КТ / а не по чл.328, ал.1 т.6 КТ/, при което служителката като трудоустроено лице се ползва от специалната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ. Тъй като процедурата, предвидена в закрилната норма не е спазена от работодателя при издаване на оспорената заповед, то уволнението е незаконно и само на това основание. По-нататък е посочено, че дори и да се разгледа по същество трудовият спор, издадената заповед отново е незаконосъобразна, тъй като не е налице промяна в изискванията за образование и професионална квалификация, необходими за заемане на длъжността в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ. На следващо място, въззивният съд е обсъдил всяко едно от въведените от работодателя изисквания в длъжностната характеристика от 16.10.2013г. По отношение на компютърната грамотност за работа с Word, Excel, Internet, е посочено, че фактически изискването не е ново, а представлява уточнение на изискването за обща компютърна грамотност, съдържащо се в предишната длъжностна характеристика от 05.04.2011г. Назначената по делото експертиза е дала заключение, че ищцата притежава нужната за изпълнението на трудовите й задължения компютърна грамотност. По отношение на изискването за владеене на английски език на средно или друго еквивалентно ниво, също са назначени и приети експертни заключения на вещи лица. В заключение, като е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, въззивният съд е направил извод за основателност на предявените искове. В тази връзка е прието, че въвеждайки изисквания за проведени квалификационен курс за работа с компютъризирани информационни системи и обучителен курс за работа със специализирана информационна система на БАБХ – ВетИС, работодателят е злоупотребил с работодателската си власт, като е поставил тези изисквания не с оглед нуждите на работата, а с цел единствено да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Поради това, уволнението е счетено за незаконно и исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ са уважени.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1. т.1 и т.3 ГПК.
Първият поставен от касатора въпрос се свежда до разграничението между основанията за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ и по чл.328, ал.1, т.11 КТ. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. В решение №746/20.01.2011г. по гр.д. №119/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че липсата на компютърна грамотност, независимо от конкретните й параметри, когато не се включва в образователните или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, съставлява основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.11 КТ – промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря. В хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ промяната в изискванията за заемане на определена длъжност касае конкретно изискванията за образование и професионална квалификация, а в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 КТ – промяната е свързана с каквито и да е други допълнителни професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, квалификационни курсове и др., без да се променя изискването за образование и професионална квалификация – решение №208/23.03.2010г. по гр.д. №650/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Цитираните от касатора решения са постановени по отменения ГПК, не представляват задължителна съдебна практика съгласно приетото с ТР №1/2009г. на ОСГТК и не обосновават приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че поставените от работодателя изисквания за притежаване на компютърна грамотност, проведени квалификационен курс за работа с компютъризирани информационни системи и обучителен курс за работа със специализирана информационна система на БАБХ – ВетИс, както и владеене на английски език (писмено и говоримо) на средно и/или друго еквивалентно на него ниво, не се включват в образователните и квалификационни изисквания за длъжността „ветеринарен лекар”, заемана от ищцата. Поради това, изводът му, че фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с В. е това по чл.328, ал.1, т.11 КТ, а не посоченото в заповедта по чл.328, ал.1 т.6 КТ, е съобразен с разрешението на проблема, дадено в задължителната съдебна практика.
Вторият поставен въпрос, касаещ допустимостта чрез назначаване на съдебна експертиза да се установява дали работникът или служителят притежава определени квалификационни умения, въведени като допълнителни изисквания от работодателя за заемане на длъжността, по съществото си е фактически, а не правен въпрос. Той няма соченото от касатора значение за изхода на делото, тъй като касае обсъждането и преценката на доказателствата по делото. Следва да се има предвид, че поначало съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Релевантните за спора факти могат да бъдат установявани с всякакви допустими доказателства и доказателствени средства, включително и чрез експертиза от вещо лице, когато съдът не притежава специални знания в съответната област. Законът не съдържа забрана в този смисъл, щом като съответното доказателствено средство е относимо и необходимо за разрешаването на правния спор. В случая не е имало пречка, както нивото на компютърни умения, така и нивото на владеене на английски език от ищцата, да бъде установено чрез назначаване на съответните експертизи, с оглед защитното твърдение на страната, че притежава изискваните от работодателя допълнителни квалификационни умения и знания за изпълнение на възложената й работа.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба в писмения си отговор е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за направени такива /респ.нито за размера им/, поради което разноски не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №724/30.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №17426/2014г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.