5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767
гр. София, 06 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5504 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10783/10.10.2016 г. на ОУ „Х. Б.“ – [населено място] против въззивно решение № 381/03.08.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 514/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което като е потвърдено решение № 110/18.05.2016 г. по гр.д. № 741/2015 г. на Районен съд – Червен бряг, са уважени предявените от В. Н. М. кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал.1, т 6 КТ със Заповед № РД-15-52/13.10.2015 г. и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител – спортна подготовка”. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ на обезщетение за оставането му без работа за периода от 26.10.2015 г. до 11.01.2015 г.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса /уточнен от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009 г. на ОСГТК/ – ограничава ли Инструкция № 2/29.07.1994 г. /отм./ на МОН за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, правото на работодателя да въвежда и други, допълнителни изисквания за професионална квалификация, необходими за заемане на съответната учителска длъжност.
Ответната страна по жалбата – В. Н. М., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищецa за длъжността „старши учител по спортна подготовка”, извършено със Заповед № РД-15-52/13.10.2015 г. на посоченото в заповедта основание – чл.328, ал.1, т.6 КТ – е незаконно. Установено е, че със срочен трудов договор от 13.09.2013 г., изменен в безсрочен с допълнително споразумение от 02.12.2013г., ищецът е работил на длъжност „старши учител по спортна подготовка“. Изискванията за заемане на длъжността, съгласно връчената му на 13.09.2013 г. длъжностна характеристика, са висше образование /бакалавър или магистър/; придобита професионална квалификация – учител и 10 години учителски стаж. Поради недостиг на преподавателски часове като учител по спортна подготовка до задължителния хорариум от 720 часа годишно, на ищеца са били възложени да води и допълнителни часове /120 часа годишно/ по предмета „домашна техника и икономика“. За тази допълнителна преподавателска дейност между страните не е сключвано допълнително споразумение.
С длъжностна характеристика за длъжността „старши учител прогимназиален етап – физкултура“, връчена на служителя на 24.06.2015 г., работодателят е въвел като допълнително изискване за заемането й – притежаването на компютърни умения. Със следваща длъжностна характеристика, издадена за длъжността „старши учител общообразователна подготовка“, направление „учител по физическо възпитание и домашна техника и икономика“ /която ищецът отказал на 12.10.2015 г. да му бъде връчена/, като изисквания за заемане на длъжността са посочени: придобита професионална или допълнителна квалификация „учител по физическо възпитание в начален и прогимназиален етап“ за изпълнение на функциите учител по физическо възпитание и спорт; за изпълнение функциите на учител по домашна техника и икономика – учител с професионално направление „педагогика на обучението по техника и технологии“ или „по област от технически науки“ с присъдена професионална или допълнителна квалификация „учител по техника и технологии“; и задължителна допълнителна квалификация – компютърна грамотност. С оспорената заповед трудовото правоотношение е прекратено, тъй като служителят не отговарял на нововъведените изисквания за длъжността – допълнителна квалификация по компютърна грамотност и придобита професионална квалификация за преподавател по „домашна техника и икономика“.
След преценка и анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че уволнението на посоченото в заповедта основание е незаконно, защото промяната на изискванията касае нова длъжност, за която между страните не е съществувало трудово правоотношение – „учител по физическо възпитание и домашна техника и икономика“. Единственият сключен трудов договор е бил за длъжността „старши учител – спортна подготовка“, а за нея ищецът е притежавал най-високата професионална квалификация, според държавните образователни изисквания, установени в Закона за народната просвета /отм./ и Инструкция № 2/29.07.1994 г. /отм./. Прието е още, че работодателят е имал право да предвиди и допълнителни изисквания за заемане на длъжността, доколкото същите не влизат в противоречие с нормативно установените и са във връзка с изпълняваната трудова функция. Посочено е, че макар да е спорно, доколко въведеното с длъжностната характеристика допълнително изискване за компютърна грамотност на учителя по спортна подготовка е свързано с конкретната му преподавателска функция, ищецът е притежавал и такава допълнителна квалификация /по делото е било представено удостоверение за завършен компютърен курс/. Длъжността „старши учител по спортна подготовка“ е била единствена за щата на ответното училище и преподавателската работа по нея е покривала 86% от минимално задължителния хорариум по учебния предмет. Въведените от работодателя с длъжностната характеристика изисквания, на които в заповедта е посочено, че ищецът не отговаря, касаят учебен предмет, който само е допълвал норматива от часове за длъжността „старши учител по спортна подготовка”. С тази длъжностна характеристика работодателят на практика е създал нова длъжност с нови изисквания за заемането й – „учител по физическо възпитание и домашна техника и икономика“ – за която обаче, между страните не е съществувало трудово правоотношение, което обстоятелство обуславя незаконност на уволението.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице сочените от касатора предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за селектиране на жалбата по изведения в изложението му въпрос. Правният въпрос освен, че е неотносим в контекста, в който е зададен, доколкото в по-общ план касае нормата на чл.328 ал.1 т.6 КТ, по приложението й има създадена практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която въззивното решение не противоречи. Константно ВКС е приемал /напр. – решение № 192/14.06.2013 г. по гр.д. № 680/2012 г., IV г.о.; решение № 248/23.04.2010 г. по гр.д. № 254/2009 г., IV г.о.; решение № 216/ 23.06.2015 г. по гр.д. № 6331/2014 г., IV г.о./, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе допълнително и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно. В случая, въззивната инстанция не е отрекла правото на работодателя да въведе с длъжностната характеристика и допълнителни изисквания за заеманата от ищеца длъжност, щом същите не влизат в противоречие с нормативно установените държавни образователни изисквания и са свързани с изпълняваната преподавателска дейност. Решаващите изводи на съда, че не е налице състава на основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ, са базирани на установеното, че работодателят е уволнил служителя поради липса на образование и квалификация за длъжност, за която между страните не е сключван трудов договор. Ищецът е заемал длъжността „старши учител – спортна подготовка“ /с променено от 24.06.2015г. наименование „старши учител в прогимназиален етап – физкултура“/ по силата на единствения сключен с него трудов договор от 13.09.2013 г., докато въведените изисквания са за друга /нова/ длъжност – „учител по физическо възпитание и домашна техника и икономика“. Работодателят не може чрез промяна на изискванията за заемане на длъжността да променя последната. Когато се променя самата длъжност и се създава нова, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е неприложимо. Това е така, защото посоченият фактически състав предпоставя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация, която да е настъпила след сключването на трудовия договор и да се отнася за длъжността, която е заемал работника по силата на трудовото правоотношение /в с.см. – решение № 4/ 04.02.2013 г. по гр. д. № 191/2012 г., IV г. о. на ВКС/.
При този изход на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция е основателно и доказано за сумата 1350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 381/ 03.08.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 514/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА ОУ „Х. Б.“ – [населено място] да заплати на В. Д. М. разноските за тази инстанция в размер на сумата 1 350 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.