1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр.София, 23.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 17 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. В. от [населено място], чрез адв.Ил.М., срещу въззивно решение № I-73 от 23.06.2015г., постановено по възз.гр.д. №359/2015г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение № 2460/19.12.2014г. по гр.д. №652/ 2014г. на Районен съд – Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.28 и чл.29 ЗЗД за унищожаване на договор за заем от 14.06.2010г. поради грешка в предмета и измама, както и исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 4 500 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1) „представлява ли съществен елемент от договора, когато е записан друг предмет”; 2) „какво е правното значение на погрешните представи у страната при сключването на договора, когато те не са предизвикани нито от насрещната страна, нито от трети лица”; 3) от значение ли е мотивът за създаване на невярна представа при сключване на договора; 4) „налице ли е измама по смисъла на чл.29 ЗЗД, когато страната е мотивирана от трето лице чрез въвеждането й в заблуждение, че в действителност съконтрагента не желае настъпването и правните последици и няма да се стигне до принудително изпълнение, дори да не се изпълнява задължението, тъй като му е обещано отсрочване и разсрочване на заема”; 5) „трябва ли договорът за паричен заем да бъде обезпечен с поръчители и да бъде застрахован, за да бъде валиден”; 6) „имат ли отношение неравноправните клаузи при иск за унищожаване на договор поради грешка и измама и заемателите могат ли да се ползват със специалната закрила на клаузите, регламентирани в Директива 93/13/Е.”; 7) „длъжен ли е съдът да спре гражданското дело, когато се разкрият престъпни обстоятелства и е образувано досъдебно производство, съобщено от ищеца на решавания съд”; 8) „съдът трябва ли да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, а конкретно въззивният съд следва ли да провери първоинстанционното решение с оглед на всички оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба”; 9) „правилно ли е да се твърди, че не са представени доказателства за умишлено поведение на ответника или кредитния посредник въпреки изявлението на ищеца, че по случая има прокурорска преписка”. Тези въпроси, страната твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, че се решават противоречиво от съдилищата, а отговорът на шестия въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] – [населено място], в предвидения от закона срок, не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Kасационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявените от Е. И. В. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.28 и чл.29 ЗЗД за унищожаване на договор за паричен заем, обезпечен с договорна ипотека съгласно нотариален акт №87/ 14.06.2010г. по нот.д.№ 71/2010г., поради грешка в предмета и измама, както и искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20000 лв. и неимуществени вреди в размер на 4500 лв. От фактическа страна е установено, че между ответното дружество като заемател, от една страна, и ищцата и нейния съпруг Т. В. като кредитополучатели, от друга страна, е бил сключен договор за заем на 14.06.2010г. за сумата от 10160 евро, която била преведена по банковата сметка на В.; че за обезпечение на вземанията на заемодателя била учредена договорна ипотека върху собствения на заемополучателите апартамент в [населено място],[жк], бл.9А. Установено е и, че поради неизпълнение на задължението си за плащане на погасителните вноски по заема, ответното дружество се снабдило с изпълнителен лист и пристъпило към принудително удовлетворяване на притезанието си, като ипотекираният имот бил изнесен на публична продан и възложен на купувач с постановление за възлагане от 02.10.2013г. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд след съвкупен анализ на събраните поделото доказателства е приел, че не е налице грешка в предмета, тъй като не е имало несъответствие между представите на ищцата с обстоятелствата, които имат значение за сключване на договора. Посочил е, че В. е била наясно със съществените елементи на договора за заем, който е сключила – че й се предоставя определена парична сума, която е длъжна да върне в предвидения в договора срок и съгласно подписания погасителен план. По отношение твърденията за унищожаемост на сделката, като сключена при измама, съдът е приел, че нито поведението на заемодателя, нито на негов представил, е целяло умишлено въвеждане в заблуждение на В. относно характера на договора и последиците при евентуалното му неизпълнение. Посочено е също, че неосъществените представи на страната, че не издължаването на заема няма да доведе до насочване на изпълнението върху ипотекирания имот и публичната му продан, са ирелевантни за действителността на сделката. В тази връзка е отбелязано че, заемателката е била напълно наясно както с по-високия размер на погасителните вноски, така и с обстоятелството, че обезпечават връщането на кредита с учредяване на ипотека върху недвижимия си имот. По въведените доводи за неравноправни клаузи в разглеждания договор, въззивният съд е посочил, че позоваването е неотносимо, тъй като няма данни подобни клаузи да са уреждали отношенията между страните в конкретния случай.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси №1 и №5 нямат претендираното от касатора значение. Те не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на решаващия съд. Въззивният съд не е обсъждал въпрос в договора за заем да е записан „друг предмет”, нито пък въпроса за необходимостта договорът за заем да е обезпечен с поръчители, за да е валиден.
Въпроси №2, №3 и №4 се отнасят до съдържанието на понятията „грешка” и „измама” като основания за унищожаемост на сделките. Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на договора), което е основание за неговото унищожаване. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела, или се е възползвала от това. Във всички останали случаи е налице грешка. Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярна представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства, предмет на договора, а не когато става дума за грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат. Когато поради погрешни съображения страните не постигнат искания резултат, това не се отразява на действителността на сделката / в с. см. – решение № 396/28.10.2011г. по гр.д. № 472/2010г. на ВКС, IV г.о.; решение № 299/20.04.2010г. по гр.д. № 2900/2008г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Приетото по тези въпроси от въззивния съд не е в отклонение с цитираната задължителна съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селектиране на жалбата. В случая ищцата е била наясно с характера и предмета на договора за заем и с насрещното си задължение за връщане на получената в заем сума. Невярната представа, че насрещната страна ще има определено поведение след сключването на сделката, респ. при неизпълнението й от заемателя, не е грешка в предмета и не може да обоснове основание за унищожаване на договора. Правилно е и приетото, че не е налице и измама, тъй като ищцата, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установила волеизявлението й е направено под въздействието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у нея.
Поставените от жалбоподателката въпроси №7, №8 и №9 не са с характер на обуславящи правната воля на съда. Те касаят процесуалните задължения на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, дейността по оценката и анализа на събраните по делото доказателства, които имат значение за обосноваността на изводите и правилността на съдебния акт. Те обаче не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Въпрос №6 в изложението – „имат ли отношение неравноправните клаузи при иск за унищожаване на договор поради грешка и измама и заемателите могат ли да се ползват със специалната закрила на клаузите, регламентирани в Директива 93/13/Е.” – е ирелевантен, тъй като не е с обуславящо значение за правния спор. Съдът е посочил, че няма данни по делото с подобни клаузи да са уреждани отношенията между страните.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №I-73 от 23.06.2015г., постановено по възз.гр.д. №359/2015г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.