1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр.София, 10.11.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2671 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Х. от [населено място], представлявано от адв.Д. С., срещу въззивно решение №3361/13.01.2016г., постановено по възз.гр.д. № 5744/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2015г. по гр.д.№ 41020/2014г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на жалбоподателя за прогласяване по реда на чл.270 ал.2 ГПК нищожността на влязло в сила решение на СГС от 26.11.2013г. по гр.д.№14179/2012г., поради твърдяно противоречие на съдебния акт с правото на ЕС и с правовия ред въобще.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което са налице основанията на закона за неговата отмяна.
В изложението на касатора по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са релевирани основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с твърдения за вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение. Отделно са формулирани две групи въпроси, които обобщени касаят: 1/значението на правото на ЕС, приоритета му пред националното законодателство и задължението на съда да го прилага и без страната да се е позовала на него; 2/ предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и условията за валидност на тази заповед; общите условия за сключване на договор между потребител и топлофикационно дружество, респ. възможността за защита на потребителя срещу неравноправни клаузи от този договор.
Ответната страна – [фирма] – не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за обявяване нищожността на съдебното решение по гр.д.№14179/ 2012г. на СГС, въззивният съд е приел, че сочените от ищеца основания – неприлагане на норми от правото на ЕС, които са с приоритет пред националното законодателство; „подпомагане”, от страна на съдебния състав с постановяване на решението, пряко или косвено монопола на „Т.”; противоречие на решението с правилата за ангажиране на отговорността на потребителите на топлинна енергия; и противоречие на съдебния акт с „правовия ред въобще” – касаят правилността, а не валидността на атакуваното решение. Посочено е, че въведените от ищеца твърдения не се обхващат от хипотезата на чл.270, ал.2 ГПК, доколкото не се поддържа и не се доказва, че съдебният акт е постановен от ненадлежен орган, в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, че не е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, че не е подписан и че съдържанието му не е точно и ясно, а по същество всички наведени оплаквания са за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Тези доводи не са от естество да обусловят нищожност на решението, предмет на иска, тъй като както недопустимото, така и неправилното решение се атакуват чрез подаване на жалба по реда на инстанционния контрол, който ред в случая е изчерпан.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поддържаните от касатора основания за вероятна нищожност и недопустимост на обжалваното решение, не се установяват. Поставените в изложението две групи въпроси също не обуславят допускането на касационното обжалване на релевираните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, тъй като въпросите на практика преповтарят доводите на касатора за нищожност на решението на СГС по гр.д.№14179/ 2012г., които са квалифицирани от въззивния съд като основания за атакуване на съдебния акт като неправилен, но не и като нищожен. Произнасянето на въззивната инстанция е съобразено с константната съдебна практика, според която нищожността е най-тежкият порок на едно съдебно решение и доколкото ГПК не съдържа определение на нищожността, съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването. Предвид характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор, правната теория и съдебната практика приемат, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В същия смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Приетото от въззивната инстанция не противоречи на тази практика. Доводите за неправилно приложение на норми, независимо дали се касае за такива от националното законодателство / в т.ч. и на Конституцията на РБ/, или несъобразяването, респ. неприлагането в даден правен спор на норми от правото на ЕС, както и всички други възражения на страната, касаещи възприетото в мотивите на решението по отношение на предмета на спора, търсената защита и приложимия закон, доколкото тези доводи не могат се квалифицират като липса на надлежно волеизявление, съставляват основания за атакуване на съдебния акт като неправилен по реда на инстанционния контрол. Мотивите на решението, биха могли да са предмет на иска по чл.270, ал.2 ГПК, единствено в хипотеза на наведено основание за нищожност на решението, поради абсолютна неразбираемост на акта, какъвто не е настоящият случай. Извън тази хипотеза, проверяването на мотивите на влязло в сила решение, респ. правилността на съдебния акт, е невъзможно, в какъвто смисъл е и произнасянето на въззивния съд.
Мотивиран така и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3361/13.01.2016г., постановено по възз.гр.д. № 5744/2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.